Наистина ли РНК ваксините променят човешкото ДНК?

Ваксините срещу коронавируса променят човешкото ДНК? Опасни са, защото бяха разработени твърде бързо? Митовете за ваксините са много. "Deutsche Welle" провери четири от тях. Ето фактите:

Твърдение: иРНК-ваксините променят човешкото ДНК.

Твърдението е грешно.

Генетичната информация за строежа на човешкото тяло се съдържа в нашето ДНК. Генетичната информация на някои вируси - например на коронавируса SARS-CoV-2, който предизвиква Ковид-19, се съдържа в неговата РНК.

В човешкия организъм също има РНК. Тя представлява ненапълно идентично копие на ДНК-то от клетъчните ядра, което служи за изграждането на протеини - с други думи играе роля за реализирането на генетичния строеж.

Вирусите използват този механизъм, за да се размножават в човешките клетки. Нашето тяло обаче разпознава нахлуващите отвън нашественици по техния шиповиден протеин и образува антитела и Т-клетки като отбрана срещу вируса.

Целта на ваксинирането е да се предизвиква именно тази имунна реакция срещу коронавируса, но без той да бъде допускан в човешкия организъм. Затова ваксината вкарва само миниатюрен отрязък от генетичния код на вируса в нашето тяло, където после се възпроизвежда част от неговия шиповиден протеин. А ваксината на практика дава заповед на организма: "Навлиза чуждо тяло! Организирай антителата за съпротива!".

Важното обаче е друго: ничия РНК - нито нашата собствена, нито тази на вируса, нямат достъп до клетъчните ядра. С други думи тя не може да повлияе на генетичния код на човека, нито може да се смеси с него. След като си изиграе ролята, клетката разгражда използваната РНК.

Твърдение: Ваксините срещу коронавирус нарушават фертилитета на жените

Твърдението е грешно.

"Има множество причини, поради които тази теория просто няма как да е вярна", казва Удо Маркерт, ръководител на Лабораторията по плаценти в университетската клиника на Йена. Една от тях е, че сходството между протеините е изключително малко - то възлиза на едва 0,75%, а това е твърде малко", казва ученият.

Маркерт казва и това, че при жените, заразили се с вируса на ТОРС (Тежък остър респираторен синдром) по време на епидемията през 2002/2003 година, не е била установена връзка между болестта и фертилитета. А вирусът на ТОРС е от групата на коронавирусите - неговият шиповиден протеин е почти идентичен с този на SARS-CoV-2.

Британското дружество по проблемите на фертилитета също установява следното: "Няма никакви данни, нито теоретични основания да се предполага, че някоя от ваксините срещу Ковид-19 би могла да влияе на възпроизводителните способности на мъжете и жените".

Твърдение: Ваксините бяха разработени прекалено бързо и затова са опасни.

Това твърдение е заблуждаващо.

Твърди се, че разработването на ваксина обикновено трае 10 до 15 години, а първите ваксини срещу Ковид-19 бяха готови само след година. Това кара мнозина да се отнасят към тях с голям скептицизъм. Факт е обаче, че има редица фактори при създаването на една ваксина, които позволяват този процес да бъде сериозно ускорен.

Първо: наличието на предварителни познания. Ваксините базират на технологии, които са вече изследвани и изпробвани. Учените например вече бяха натрупали много знания за групата на коронавирусите, към които спадат и двата, причинили съответно през 2002 и 2012 година епидемии от ТОРС и БИРС (Близкоизточен респираторен синдром). Още по онова време усилено се работеше по създаване на ваксини.

Второ: по време на сегашната пандемия бяха мобилизирани огромни финансови средства, които дадоха на учените възможност да работят интензивно и паралелно по създаването на ваксини.

Трето: Ускорени процедури. Марк Тошнър, участвал в изпробването на препарата на AstraZeneca, казва, че е грешно да се смята, че създаването на ваксина трае обикновено 10 години. Той пояснява, че голяма част от това време преминава в чакане - докато се съберат необходимите финансови средства, докато се наберат необходимите доброволци за изследването, докато се получат официалните разрешения за провеждане на студиите минава много дълго време. В сегашната пандемия бяха необходими спешни действия. Поради това много от фазите, които иначе вървят една след друга, сега бяха изпълнявани паралелно. Първите данни от изпитанията на препаратите бяха давани за контрол и одобрение, още преди да са приключили самите тествания. Независимо от цялата бързина, ваксините бяха подложени на задълбочена проверка от страна на ЕМА, преди да бъдат допуснати до употреба. С други думи ускорените процедури не са белег за недостатъчна проверка и лошо качество.

Твърдение: Прекарано заболяване от Ковид-19 предпазва по-добре от нова инфекция, отколкото ваксината.

Твърдението е грешно.

Факт е, че голяма част от хората, заразени с коронавирус, прекарват болестта леко или дори без симптоми. Но около 20% страдат от тежки форми, които могат да доведат до смърт. Това показаха данни на института "Роберт Кох" от първата вълна на пандемията през пролетта на 2020.

Няма обаче никаква гаранция в кои проценти ще попадне човек, дори и да е млад. Хората, които смятат, че е по-добре да се заразят с коронавирус и така да придобият имунитет, вместо да се ваксинират, поемат "много голям риск", казва вицепрезидентът на Германското дружество по имунология Райнхолд Фьорстер. Към това се добавя и рискът от пост-Ковид синдром.

Друга причина, която говори в полза на ваксината, е тази: че имунната система реагира на нея по различен начин. "По-дълготрайната защита срещу инфекцията е по-силно изразена, когато е предизвикана от ваксина", казва вирусологът Кристиан Дростен от клиниката "Шарите" в Берлин. Според него, след ваксинация се образуват по-голям брой антитела в организма и те остават там активни за по-дълъг период, отколкото след естествена инфекция. Райнхолд Фьорстер казва в тази връзка, че това важи в особена степен за ваксината на BioNTech/Pfizer.

Решението дали човек да се ваксинира, или не има и обществено измерение. Става дума за това в каква степен човек е солидарен с останалите. Защото ваксинацията ограничава риска от зараза и за другите хора около нас и ограничава разпространението на пандемията.