Ексклузивно интервю специално за Plovdiv24.bg с Румен Лозанов, от легендарната рок група "Фактор".
На Гергьовден сме с Румен Лозанов, пианистът на група “Фактор". Групата празнува 50-годишен юбилей, това си е половин век, или дори цял човешки живот. Как оцелява една група на толкова много години, Румене, с цената на какво?
С цената на много труд и трябва хората да са съмишленици, тоест, еднакво да мислят, да си стиковат характерите и най-вече да обичат музиката. Разбира се, без компромиси не може, но двигателят основно е музиката.
Когато обичаш това, което правиш, няма как да не се получат нещата.
Разбира се, но първо на всички българи да честитим празниците, и радвам се за поканата, защото Пловдив, това ми е любимият град.
Тъкмо това щях да те попитам, какво те свързва с Пловдив?
Първо ме свързва съпругата, защото тя е завършила академията тук, после ме свързва моят приятел Стоиц Гъдев, който е писал за нея и така аз, по музиката, си го заобичах. Исках да видя кой е този човек, дето такава хубава музика пише. Между другото, много рядко колеги се обичат като нас, обикновено не се обичат и си завиждат. При нас няма такова нещо.
Освен това, доколкото знам, имаш и професионален ангажимент, тук идвайки в Пловдив, можем да го кажем?
Не се сещам за какво става въпрос?
Може би за Базиликата искам нещо да подскажа?
О, да за Базиликата, да, да. Не искам да правя реклама, обаче ние я озвучихме. То е ясно коя е фирмата, таблото, много пъти идвах и не само. Мисля, че стана много хубаво и пловдивчани се радват и отчитат това, че сме направили уникално, в България и не само в България няма такова озвучаване.
Добре, няма да правим повече реклама, иначе вашата група наистина си заслужава рекламата, защото това е, така да се каже, група от динозаври в музиката. Ти си сравнително по-млад член на групата, от кога всъщност?
По-млад? От 37 години съм в групата, да. Това е периодът, през който с барабаниста Данчо, Оги Цолов и т.н. тогава най-големите хитове станаха. Не че преди нас не е било така. Ако взема да ги изреждам кой е свирил в групата, повечето ги няма вече - Тони Андонов, който почина, Илия Кънчев, Бог да го прости, още Валди Тотев и Сирил, не искам да изброявам, ще забравя някой. Но групата има дълга история и преди нас.
Нека да кажем за основателя нещичко! За Весо.
О, за основателя, той е моторът, не само основателят Весо, който е зодия Овен и много бута, много обича, той е малко строг и така е хубаво да бъде. Защото той канализира всички наши успехи, автор е на почти всички хитове и изобщо е един булдозер, такъв музикален. Той има неизчерпаема енергия, обича рок, обича музиката.
Имало ли е някакви по-значими сътресения в групата, например с членове на групата през годините?
Сътресения, да. Ние сме с нов певец, Васил Стоянов, но това не значи, че сме се скарали с Огнян, това са вътрешни наши си проблеми. Не искам да коментирам тази тема, но Оги има своето място при нас, каквото и хубаво нещо да кажа за него, все ще е малко. Просто, най-големите хитове, той беше 38 години с нас, ние го отчитаме това. Това не значи, че като е напуснал, ние се мразим или такова нещо, напротив.
Той, всъщност, напусна ли?
Не точно. Просто от 1-2 години причините са, между нас казано..., но не искам да ги изреждам и не това е най-важното.
Ще бъдем деликатни, добре.
Да, въпросът е, че той има своето място и ние го отчитаме и му благодарим за това нещо.
И е редно да се споменава името му.
Абсолютно да. Никой, дори новият певец, даже аз ще ги запозная сега. На него малко ще му е трудно, но той се справя в обувките на Оги. Той е един, може би, от тройката най-добри рок певци.
А Оги какво прави сега?
Оги може би има турне, той всяко лято идва с група “Елит", Наско и така. В България да речем подгрява група “Сигнал", аз никога не съм бил толкова близък с него, но покрай това, че ние станахме татковци и в последните 3 години той много ми помага с логистика, не само, и материално, за детето. Питам го за ваксини и така.
Поддържате добри отношения.
Да, и даже съм му благодарен, защото много ми помага за детето.
Малко закъсняло е вашето бащинство, но пък с много любов.
И той, и аз пък хептен вече. Но да му е жив и здрав Мартинчо, Оги има много хубаво детенце.
И твоето също.
И моето, да. Само да кажа, че поддържаме връзка, нека не мислят хората, че сме някакви врагове, няма такова нещо. Просто музикантите сме малко по-чувствителни, от едно нещо нелепо, може да е за музика, стават такива неща. Но това не значи, че в бъдеще няма пак да сме заедно или проекти да правим. Музиката е...
Велико нещо е музиката - сплотява, разделя хората. При вас специално е имало периоди, когато не сте били толкова често на сцената, имало е тежки периоди за бандата.
Да, бяха тежки времена - и Оги и Данчо заминаха за Америка, но като се връщаха правехме хубави песни, “Срещу времето", да речем, “До последен час", винаги сме записвали, имаме четири албума и никога не сме преставали да мислим. Това, че не сме имали такъв концертен живот, не значи, че не сме имали да речем творчески изяви.
Така е, наистина. Групата си поддържа едно добро ниво и е разпознаваема група, най-вече.
Не бих казал, че ако направим 20, или 30 албума ще е нещо по-качествено, въпросът е, че песните се харесват. Даже, скоро ми направи впечатление, имахме в София участие, най-интересното, че децата от 5 до 12 години ни пееха песните, това е четвърто поколение, което за мен беше абсолютен шок.
Това е най-голямата награда?
Да, да. Просто никога, като направихме тези хитове 1986-1987 г., никога не сме си мислили, че те ще имат такъв живот. Даже ми се е случвало някой, отивам и пускат "Приятели", а те “Ама ти ли Румен, бе, ма Боже, каква музика". Те не знаят дори как изглеждаме, а ни пускат песните 15-18 годишни, което значи, че някаква следа сме оставили.
Румене, ти пишеш текстове на някои от парчетата?
Да, напоследък с Мони, моят проект с нея е дует “Банати".
Това е съпругата?
А иначе, за първи път пиша текст за “Фактор", в смисъл, музика съм писал повече. Но, не знам, така ми дойде просто, запалих се, като чух това парче на Стоиц и му викам "мога ли да се опитам нещо? Нищо няма да пипам, за мен това е абсолютен шедьовър". И се прибрах същата вечер. И от Сирия такива видях кадри, така че седнах и за 5 минути написах текста за песента.
Говорим за парчето “Зов", последното ви, нали?
Да, за парчето “Зов", да. Темата е много мрачна, но е хубаво, по принцип ние сме писали, Весо е написал подобни - “Как да стане сън войната?", пишем за приятелството, малко текстовете са ни по-такива философски и трябва да се пише, защото когато убиваме децата си, независимо дали е в Сирия, в Украйна, къде ли не - в Йемен, в Газа светът не върви към добро. Ако продължава така, не виждам някаква светлина в тунела.
Наистина в това парче текстът е изключително дълбок.
Да, защото децата не могат да се скрият в бомбоубежище от бомбите, те са абсолютно беззащитни. И това, че ние да ги изтребваме по този начин, не знам, ние бием камбаната. По тези празници хората тук в България и по света друго ги интересува, но не можем да си затворим очите, че това се случва по света. И ако продължава така, наистина не е добре за никой.
Парчето “Зов" е с изключителен текст, пак казвам, добре е да се чуе, а и както разбрахме, музиката е на пловдивчанин.
Това е един куриоз. Значи, в нашата група "Фактор" много рядко, може би при едно-две парчета само, ние не използваме чужди композитори. Обикновено пише Тони и аз, най-вече Весо пише всичко, но не използваме чужди автори. Но този път всички -и Весо включително, харесваме го всички това парче. Просто музиката е, хората ще чуят, наистина е фантастична. Това е един друг поглед, с друга хармония, носи и южняшкото, пловдивското. Ицо е за мен, аз много се уча от него, защото той има поглед върху нещата. Той пише, хората ако не знаят, смесва джаз, барок, класическа музика, има своеобразен стил, нека да го чуят, има какво да чуят.
Ще го чуем парчето, да. Но сега разкажи имате ли интересни случки и моменти, които си спомняш и искаш да разкажеш, от живота на групата?
Много са, много са. С мен имаше една весела случка, с мен, да речем, Валето и техниците, имах три клавира, педали, всичко и ми ги слагат, обаче решили да си направят майтап и с тиксо отстрани, където е челото ми залепват и трите клавиатури, и аз на едно парче “Млечният път" излизам сам. Имаше един арпеджиатор тътъ-тътъ-та и тогава групата излиза. Брей излизам аз, натискам - няма никой. Чудя се какво става, взех да се потя обилно, хората “Е-е-е", пълни бяха салоните, чудя се и гледам лепенката отдолу и бавно започвам да разлепвам. Тук свиря нещо, бекоти три, терци, квинти, нещо и разлепвам, продължавам. Значи и само го гледам, а Тони-осветителя, те се скъсват от смях. И така беше мина.
Забавно е в групата.
Случват се такива неща. Ама много неща има, знам веднъж Оги падна в оркестрината не знам къде беше Дряново ли, Габрово ли. И той да речем отива, той тотална звезда, отива и прави скок, обаче те сложили едно платнище отгоре и той не вижда, и пее да речем, скача и се чува едно тум-тум в микрофона. Ние викаме край, а тя висока сигурно 4-5 метра върху инструменти медни и духови валтхорни, викам край, той ако не е мъртъв, е целият раздробен. Обаче той продължава да пее отдолу. Викам “Весо, жив е!" Отстрани има стълбички, от оркестрината се качи, и гледаме целият той, “Нямаме време, време", излиза целият в едни паяжини.
Но пее.
Да, а през това време те го осветяват, абе викам махни прожектора и следачите. И той продължи концерта, с няколко синини, ама има и такива моменти.
Професионалисти. А къде сте имали най-големи успехи, в кои градове, или държави?
Ами спомням си в Русе, там публиката е много особена, в Летния театър имаше “Обичаме ви", в Съюза - също, там в огромни зали, в “Олимпийски" си спомням, къде ли не там бяхме на турне. Имало е. В летните театри на рок фестивали, да речем повече групи, нямаше рок фестивали на стадиони, беше много интересно. Даже си спомням не знам къде, на стадион, обаче всички рок групи в България, таман прехода, още по комунизма беше 1988-1989 г., и като рукна ама такъв порой и аз отивам и започвам с едни кофи от синтезаторите да изливам вода. Обаче нашите техници бяха много добри, с едни сешоарчета, разглобяват се и след половин час всичко работеше. И такива истории имаше.
И сега, за юбилейния концерт да кажеш, той предстои след два дни?
В четвъртък, да. Ами аз благодаря, може би на 2-ри балкон има още малко места, всичко друго е разпродадено, долу няма места. Благодаря, има голям интерес, хората го очакват.
Кой ще пее на концерта?
Поканили сме група “Сигнал", група “Тангра", наши приятели, Томата, който е от новото поколение, Наско и Ясен от “БТР", да не пропусна някой.
Обаче пловдивчани ще попитат - кога в Пловдив?
В Пловдив ние имахме едно “Рок на съединението", което аз опитах да направя, но тогава. Ще има и в Пловдив концерт задължително, защото сега 6-7 концерта се задават, да не ги казвам къде, но са повече рок фестивали в Перник, в Кнежа, има доста пак в София. Пловдив няма да го пропуснем, защото публиката е уникална. Аз си спомням, като свърши концертът в “Капана", до 06.00 часа аз не можах да си тръгна. То бяха песни, то остани, то черпеници. Такова посрещане никъде не съм видял. Наистина хората са много топли тук, просто беше ми кеф.
Жадни са за такива неща?
Да сме живи и здрави и повече радост да има българският народ, в смисъл вярата е това, което ни е крепило през най-тежките времена, през 500 години вярата, независимо кой в какво вярва, трябва да се вярва. Българският народ да си знае историята, корените си и тогава ще успеем.
Малко ни мъчат политиците, не са ни най-сполучливите.
Така е, но като видях вчера на Рилския манастир хиляди хора, малки деца, просто казах си, да знаеш, има надежда, хиляди хора. Значи на 2-3 километра коли с малки деца, ходят, отиват, каквото и да им коства, беше за мен абсолютен показател.
Ти си банатски българин, за теб кое е най-важното, освен вярата, какво е нещото, което трябва да крепи едно общество като българското?
Аз казах - корените, защото банатските българи вярват в Чипровското въстание. През цялото време музиката е същата, има малко влияние от носиите, но те, банатските българи, са си запазили музиката и там в Нови Брашанов, сега като идват тук в Бърдарски геран, абсолютно традициите са същите, като преди два века. Значи мога да кажа, че те са по-българи от много други българи. Нищо, че преди два века са отишли, те абсолютно са се запазили там, има български училища, пеят се български песни, танцови групи, хорове. Невероятно е, аз съм горд, че ние по принцип, не само и бесарабските българи, ние сме такъв народ, който е доста измешан. Но корените, затова казах, са много важно нещо. И много интересно е, че още банатските българи в битката на цар Калоян адски много помагат, дори може да се каже, че той ги споменава тогава, че имат решаващ принос за победата, още тогава.
Добре, ами да пожелаем успех на група “Фактор" на 50-годишния и юбилеен концерт.
Дай Боже всичко, и хората да го запомнят. Ние много ще се стараем, подготвили сме се, имаме нова апаратура специално, звукът ще бъде, няма да казвам...
Колко нови неща ще представите?
Може би 1-2, защото много дълъг ще стане концертът. Но ще има изненади, Данчо и сина му ще правят соло, защото и другите групи над 3 часа, поне 15 неща ще свирим. Но има изненади, ще има светлни ефекти, нека да е изненада. И от Пловдив даже, има доста пловдивчани, които ще дойдат на концерта, и от Асеновград ми се обадиха, че ще има на концерта. Тъй че на втори балкон има още малко билети, който желае няма да съжалява.
Да ви пожелаем много творчески успехи, дълголетие и лично на вас, на членовете на групата!
На всички българи светли празници специално и 6 май Гергьовден е много важен ден за нашата история, както казах, да са усмихнати и да са здрави и вяра!