
ЗАРЕЖДАНЕ...
Наша водеща: Не съм виждала по-мързелив народ, най-високите заплати са 15 долара | ||||||
| ||||||
"Още в самолета ни припомниха да нямаме големи очаквания и да бъдем по-снизходителни, но имаше неща, които, признавам, не можах да преглътна. Кацнахме в Хавана и там започна нашето приключение. Хотелът ни беше един от най-хубавите. В центъра на стария град и изцяло в колониален стил. С високи тавани, с красиво старинно обзавеждане, с маси с бели покривки и сервитьори с бели ризи. Всяка сутрин на закуска имаше пианист, който изкусно свиреше едни от най-красивите музикални произведения и даваше тон за разкошно настроение за деня ни. Започнахме с разходка, като наехме ретро автомобили. Усещането беше разкошно! След това разгледахме Старата Хавана. Наистина изумително място, но с мъка казвам, че е още по-разрушено отпреди. Никой не поддържа сградите, в които живеят. Улиците са мръсни. Съвсем нормално е да си изпиеш напитката и да си хвърлиш кенчето някъде зад теб. Много лошо впечатление ми направиха и увеличеният брой на просещите хора, които веднага се стрелват към всеки, който разпознаят като турист. Общо взето в тази страна всеки гледа на туристите като на портфейл и се очакват бакшиши за абсолютно всичко. Най-високите заплати в Куба са около 15 долара, но парадоксалното е, че в ресторантите едно ястие е 15 долара. Там всеки, който се занимава в сферата на туризма, печели много. Една разходка с ретро колите например е между 40 и 80 долара (според пазарлъка). В заведенията задължително се включва 10% бакшиш, като винаги се очаква и някой долар отгоре. А цените там, както казах, са повече от европейски. Не го намирам за странно включения бакшиш, но намирам за странно да очакват още толкова отгоре, още повече при не толкова добро обслужване. Никак не е приятно да гледат на теб само като на ходещ портфейл, а отношението да е нула. Не съм виждала по-мързелив народ и за тях всяка ваша нова поръчка е нещо страшно дразнещо и досадно. Бакшишът не нещо задължително, а е благодарност за обслужването. В техните магазини няма почти нищо - нито кой знае какво разнообразие от хранителни стоки, нито стоки за бита, нито дрехи, нито лекарства. За играчки въобще няма да отварям и дума. Такива просто няма. Северина ни беше помолила да вземем някакви сладки неща от България за децата, които срещнем там. Аз взех и две плюшени играчки и ако знаех, че така ще им се зарадват, щях да напълня цял куфар. Бях взела със себе си и много лекарства. Една част от тях раздадох там. Оставих и част от козметиката си. Оттам не си взех и почти нищо като сувенир, защото се оказа, че 1:1 същите неща ги имаше и преди 17 години. Дори, бих казала, че тогава имаше много по-голямо разнообразие, а и сега цените бяха по-високи". |
Още по темата: | общо новини по темата: 5443 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/908 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0886 59 82 67
novini@plovdiv24.bg
гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg