Навремето беше "хищната хиена" в музикалния бранш, а сега прави шедьоври
Фолк легендата Петра, която изгря навремето с хита "Хищна хиена“, успя да сбъдне своя голяма мечта. Оказва се, че музиката съвсем не е единственият й талант.
Тя има и други творчески дарби, най-голямата сред които е умението да рисува картини, които сякаш са докоснати от Бога. И не само докоснати – но и истински шедьоври, зад които стоят невероятни и съвсем реални истории.
Петя Атанасова, както е истинското име на звездата, е родена на 8 октомври 1963 г. в Хасково в семейството на гръцки емигранти. Завършва руска филология в Санкт Петербург, където работи с руски музиканти. След дипломирането си работи като учителка в Хасково, където създава и музикална група.
Кариерата й се развива в "Пайнер“ в периода от 1998 до 2002 г., а през 2003-та тя се прехвърля в "Съни Мюзик“. Впоследствие заминава за Кипър, а в родината си се завръща обратно през 2009-та, когато пуска още няколко парчета, вече като самопродуциращ се изпълнител.
В личен план Петра определено е един благословен човек – щастливо омъжена е за гръцкия бизнесмен Димитрис, с когото живеят вече повече от 15 години в Кипър. Има три деца и внучка. И не е спирала да сбъдва най-смелите си мечти!
За своето ново поприще Петра разказва в интервю за "Блиц":
"Това беше мечта още от детството ми. Тъй като всички около мен рисуват, включително и моята баба, на която съм кръстена, но която не помня, тъй като тя си е отишла от този свят няколко месеца преди аз да се родя. Тя е рисувала уникално. Баща ми също е наследил от нея този талант. Самата аз от дете съм се вдъхновявала именно от картините на татко. Той не се занимаваше професионално с рисуване, но имаше такива приятелски кръгове – актьорът Иван Чаушев, например, Бог да го прости. Събирахме се семейно и с него, и с други художници от Хасково, и от Варна. И така, свиквайки в тези среди, и аз от съвсем мъничка си мечтаех един ден да рисувам и да имам своя изложба.
Като дете ходех на уроци при най-големия художник в Южна България – Коста Форев. Моето гуру! Уникат! Думи нямам за него. Прекрасен човек. Само той вярваше в мен. Впоследствие се обърнах и към Иван Чаушев за помощ, за съвет, когато започнах да рисувам по-активно. Той първоначално ме погледна доста скептично. Погали ме по главата по бащински и каза: "Абе, моето момиче, ти има още много хляб да изядеш… Наивизъм“.
Нямах представа конкретно какво има предвид под "наивизъм“, но изведнъж, като чух думите му, ми стана много тежко на душата. А картината, която тогава му показах, до ден днешен я пази дъщеря ми Радостина. Представлява едно село при залез слънце, с всички възможни цъфтежи, прихлупена българска къщурка с цветя отпред… усещане за България. Сантимент.
След този момент започнах много да работя върху различни стилове рисуване. Дълги години си мечтаех, но така и не се осмелявах. Във времето при мен и идваха и други художници, включително вече и в периода, в който бях певица в "Пайнер“. Гледаха картините ми, някои казваха: "много са добри“, други: "на прав път си“. Поощряваха ме. И след толкова години, в които всъщност не съм спирала нито за миг да рисувам, започнах да се занимавам с различни техники, както и с модерната в цяла Европа флуид арт. Така наречените живи картини, които после нарекох "ангелски“, защото ми се случи нещо много странно, когато започнах да ги рисувам“.
Петра вече е сбъднала мечтата си за своя изложба и разказва как се е случило това голямо щастие за нея.
"Много интересни ситуации ми се случват. Историята е свързана със Соня Фасулджиян и съпругът й Емил Праматаров, които са от Бургас и впоследствие се превръщат в страхотни мои приятели. На първото ми участие в Бургас, на "Златна роза", няма да забравя как една дама се появи със 101 златни рози, много интелигентна, готина жена. Впоследствие станахме много близки приятелки. Бях й споделила, че мечтая за 40-ия си рожден ден да посетя Париж, но не просто така, а да имам концерт там.
След известно време, три дена преди рождения ми ден, тя се обажда и ми казва: "Събирай багажа, чакам те отвън в колата, заминаваме за София". Питам я къде отиваме, а тя отвръща: "Ще видиш!". Оказва се, че тя, която има френско-арменски произход, е организирала всичко в Париж, включително концерт в огромна зала срещу Айфеловата кула. Видял Лувъра, за което много мечтаех. Бяха ми казали преди време, че колкото повече картини гледам, толкова повече ще се уча. Соня осъществи мечтата ми да пея в Париж, пред българска и френска публика, беше невероятно.
И не стига това, ами двамата ми предлагат да отворят един магазин в Le Parfum De L’ART и аз да изложа свои картини вътре. Не можех да повярвам… Казвам им: Да не сте някои ангели бе, хора! Как така ми четете мислите и ми сбъдвате така мечтите една по една??!
Още на другия ден вече го направиха и поискаха да изпратя няколко картини, между които имаше и няколко на моята дъщеря Аделина, която рисува уникално, с голям финес. Така в този магазин с уникални парфюми и полускъпоценни бижута, се появиха и моите картини, включително и сапунените цветя и буките, които изработвам. Благодаря на Бог, че ми е изсипал в ръцете толкова талант.
Отдавна имах идея да направя изложба и специално, за да помогна на ковид отделения в София и в Хасково – още, когато беше голямата вълна на пандемията у нас, но тогава началникът на болницата в Хасково ми каза, че засега няма нужда. Поуспокоих се сякаш, но се зарекох един ден да направя нещо в тази посока. И отново Соня Фасулджиян ми каза – "абе, Петя, искаш ли да направим нещо за някого, за някое дете?“ И аз веднага се съгласих. Да потърсим кауза, ще нарисувам картини и парите от тях ще отидат за детето – и да правим това периодично“.