Недялко Йорданов: Вече 23 години тази дата е най-трагичната в моя живот
Големият поет Недялко Йорданов с възпоминателна публикация в социалните мрежи. Той отдава почит на неговата майка Кина Йорданова, която е починала на 8 декември 1999 г.
Скъпи приятели, извинете ме, ако днес съм прекалено сантиментален и не мога да се сдържа. Вече 23 години датата 8 декември е най-трагичната дата в моя живот. На тази дата си отиде моята майка.. Много от вас вероятно ще ме разберат, защото знаят какво значи това и са го изпитали също.
Тя остана вдовица 28 годишна с две деца – аз на 7 години и братчето ми на 3 месеца. Остана вярна на паметта на баща ми цял живот и в най-тежките години, когато той беше обявен за народен враг и предател. Реших отново да публикувам тук едно стихотворение, написано преди така наречената промяна, което разказва за един ужасен спомен от моето детство. Не ми се сърдете за това.
КАТО НА КИНО
И мама... острият й лакът...
Остриганата ми кратуна.
И всички в киното я чакат
кога ще тръгне към трибуната.
Докладът... После по команда
говорят бившите приятели
"за трайчокостовската банда
и за бургаските предатели".
"Със вероломство византийско
врагът се готви за атака,
врагът е свил гнездото змийско
в самата Партия и чака.
Да срежем страшната гангрена
от своя собствен организъм!
Гангрената е отстранена!
Напред към слънчев комунизъм!"
И не на филм – съвсем наяве –
събранието ръкопляска
и зрителите стават прави,
и смъкват подлата му маска.
Чавдарче декламира даже:
"Води ме, Партийо, води ме..."
И викат я да се откаже
пред тях от татковото име.
И мама тръгва... Малка. Нежна.
На тридесет години. Бледа.
Президиумът се навежда.
А татко ми от гроба гледа.
Сама... Настръхналата зала
във киното... И тишината.
И лозунгът за идеала.
А татко гние във земята.
Тя – бяла в роклята си черна.
Звездичка трепкаща във мрака.
И чака публиката верна.
И татко ми във гроба чака.
Блести якичката й влажна,
но тя дори не забелязва:
"Ако от него се откажа –
от Партията се отказвам."
Тя слиза... Вкъщи се прибира...
Във кой ли век? В коя година?
Отдавна не се прожектират
архивни филми в това кино.
Какъв е смисълът тогава
да връщам филмовата лента?
Един мълчи, друг съжалява,
а трети чака пак момента.
Тури му пепел... Живи, здрави...
Звезда на татковата плоча.
Звездата първи я постави
тоз, който първи го посочи.
Но погледът му в мен е вперен:
"Дори сломен, дори прокажен –
знай на какво да бъдеш верен
и от какво да се откажеш."