Гиздава мома е израз, вплетен в множество български фолклорни песни не просто като символика или някаква алегория. Младите българки от край време са си били "кокони", както е изразът в следосвобожденска България, става ясно от етнографската експозиция на музея в Сливен.
За това, колко важно е било добруването и самочувствието на младите дами дори по турско време, говори фактът, че те са имали собствени стаи в дома или кътове в по-бедните къщи, разказват в къщата-музей "Сливенски бит".
През първата четвърт на ХIХ век неизвестни тревненски майстори построяват в една от най-старите махали на Сливен - Кафтанджийската, отворена симетрична чардаклиена къща, която приютява днес сбирката. Тя е образец на жилищната архитектура от годините на Възраждането. Собственикът й, търговецът на аби и шаяци дядо Бою, в действителност построява две къщи, залепени една за друга. По-голямата, която е построена най-напред, е известна като къщата на Паткоолу, а по-малката и по-късна като Арнауткината, предава "
България днес".
Впечатление правят именно моминските одежди, като характерното за Сливен е местната везма, задължително присъстваща върху тоалетите. В Котленско задължително обличали контохче, което отличавало местните млади дами. Колкото и трудни да са били времената, българката винаги се е стараела да изглежда добре, да "хване окото" на момците и е знаела как да го постигне.
Според някои мнения жените са носели забрадки на главите си, под които косите им оставали скрити, а се виждали само лицата, защото такова е било правилото в Османската империя, но това изобщо не е вярно, твърдят изследователите. Още от по-стари времена представителките на нежния пол не са имали никакво намерение да крият красотата си. Забражденията, които покриват женските коси, са характерни още от Средновековието. Жената трябва да покрива косата си не само защото косата съблазнява, а от друга по-сериозна причина - смята се, че тя по-лесно се поддава на магии. За жените, тъй като раждат деца, е много по-важно, отколкото за мъжете, да бъдат предпазени от уроки.