Отиде си последният български интелектуалец

В пловдивска болница издъхна Атанас Славов. Не можем с една дума да определим мястото му в живота - писател, етнограф, фантаст, изследовател, сценарист, преводач...

Определяха го като енциклопедична личност, духът му беше възрожденски, езикът му - неподражаем.

В средата на 70-те години бяга в Америка. В социалистическа България той има всичко освен свободата. Не може да приеме поведението на уж бунтарите от своето поколение, които постепенно се поставят в слуга на властта.

В Америка оцелява след два опита за убийство. Преди това е осъден от българския съд като предател. Пише книги, които са високо оценени и големи американски писатели. Работи в "Гласът на Америка".

В началото на 90-те години се върна в България, окрилен, че свободата е дошла. Скоро остана разочарован от новите демократи. Не им спестяваше истината и им я казваше в очите.

Прие несгодите на прехода философски. Казваше, че демокрацията не е ангел, който носи тава мекици. Трябва да се засее, да се ожъне, да се смеле и тогава да се опекат мекиците.  

Оттегли се в родния си Сливен. Няколко години посвети на изследване живота и делото на Дънов. Една от последните си  книги отпечата само в 100 екземпляра и я раздаде на приятелите си от цял свят. Може би искаше да каже, че толкова са хората, които могат да го разберат.

Канеше се отново да избяга в Америка - при децата и внуците си, но в крайна сметка предпочете да умре в България.

Като истински интелектуалец, един от няколкото, които България е имала, цял живот беше дисидент, макар да не обичаше тази дума.

Предпочиташе да го приемат като чешит.

Сбогом.

Аха, гониш дявола и ти идва ангелът с една тава мекици - няма такова нещо, сам трябва да си го направиш новото. Трябва да ореш, да посееш, да жънеш, мелиш и да си опечеш мекиците.


Източник: ПОТВ