© | | Как сградите, които строим, говорят за обществото, в което живеем? Как можем да разчитаме архитектурата и чрез нея да тълкуваме своето време? Изложбата „Нулева гравитация. Архитектура на социалното пространство" се опитва да даде отговор на тези въпроси през погледа на 17 изявени международни художници. Чрез техните произведения, публиката ще има възможност да надзърне в скрития смисъл на случващото се, зад архитектурните фасади на градовете.
Градовете са места на съвместното социално общуване. Градският пейзаж говори много за състоянието на обществото. Особено през 20-ти век, когато върху сградите на европейските градове са поставили своят отпечатък епохите на модернизма, фашизма, военните години, сталинския период, студената война и капитализма. В постоянен ритъм, диктуван от разрушения, планиране и ново строителство, повечето от градовете изграждат своя образ, като своебразен конгломерат от нелогични идеологически елементи.
Живеем във време, в което социалните, моралните или политическите аргументи са трудно приложими, а усещането за колективна идентичност отсъства. Невъзможността да сглобим цялостната картина на света, в който живеем, води до загуба на здрави основи и липса на обща идея за това как бихме искали да живеем заедно в бъдеще. По тази причина, в архитектурата, както и във визуалните изкуства, много артисти се опитват да отидат отвъд стабилността на „гравитацията," задавайки си въпроси за това, какво значи днес да живеем в едно общо пространство.
Сред авторите в изложбата е и световно известният немски художник Франц Акерман. Участват и автори с работи, които имали наскоро своята шумна премиера на големи международни форуми. Тук може да се види видеото на Ергин Чавушоглу, работа изграждаща неочакван мост между Анди Уорхоу и класически турски архитектурен пейзаж. Хърватският художник Давид Маликович разсъждава върху историческия смисъл на сградите останали от популярния преди `89-та Загребски панаир. Към социалистическото минало е обърнато и видеото на литовката Кристина Инчурайте. Като контра пункт, Калин Серапионов представя голяма видео инсталация преплитаща два напълно различни американски пейзажа. С фотографски серии тук се представят и арменският художник Вахрам Агасян, документиращ призрачни градове около Ереван а Милен Станков, който пречупва през стар фотообектив изглед към стандартен софийски квартал. Фото-видео инсталации показват и холандката Фалке Пизано и датските художнички Пиа Рьонике и Софи Торсен.
Специално за изложбата са направили своите работи българските художниците Лъчезар Бояджиев, Самуил Стоянов, Коста Тонев, Красимир Терзиев и Правдолюб Иванов. В тях всеки по различен начин интерпретира архитектурното пространство, което ни заобикаля. Своеобразен интерaктивен характер имат работите на датския художник Якоб Колдинг. Неговият постер, специално създаден на български език, зрителите могат да отнесат със себе си. Иван Мудов ще изгради невидима преграда в пространството, за да напомни, че архитектурата може да се превърне в кошмар за обитателите си.
Двете филмови селекции, курирани от немския художник Флориан Вюст, представят архитектурата през погледа на утопичните идеи за едно по добро бъдеще, подвластно на законите на модерното, високо технологично общество.
Новото утре
Празно място Матиас Мюлер, Германия 1998, 16mm видео, 14'
Футуро - Ново отношение към бъдещето Мика Таанила, Финландия, 1998, 35mm видео, 29'
За да не бъдем тук Дебора Стратман, САЩ, 16mm видео, 2002, 33'
В машината за живеене
Новата архитектура на зоологическа градина в Лондон Лазло Мохоли-Наги, Великобритания, 16mm видео, 1936, 15'
Съвършеният човек Йорген Лет, Дания, 35mm видео, 1967, 13'
Новият Вавилон на Констант Виктор Нюенхюис, Мортйе Сейферт, Холандия, видео, 2005, 13'
Блок Емили Ричардсън, Великобритания, 16mm видео, 2005, 12'
Дизайн за мечтаене Уилям Будайн, САЩ, 35mm видео, 1956, 9'
Saute ma ville (Хвърли във въздуха града ми) Шантал Акерман, Белгия, 35mm видео, 1968, 13' |