© Plovdiv24.com

Чешит чака Путин да го вкара в "Гинес"
Едва ли има светско, културно, политическо и бизнес събитие под тепетата, на което да не присъства един от колоритните образи на Пловдив. Стефан Иванов, известен повече като Стефчо Автографа, вече се е превърнал в мерило за известност не само в града, но и в държавата. 54-годишният чудак е изцяло отдаден на хобито си да колекционира подписи на известни личности и се занимава с това вече четвърт век. Неговите тетрадки пазят парафите на всички родни знаменитости, както и на най-известните чужденци, посетили България през последните 25 години.

"Може орден да вземеш, почетен гражданин да станеш, но ако Стефчо не ти е поискал автограф, още не си знаменитост", шегуват се зевзеците под тепетата. Hа видно място в уникалната колекция на пловдивчанина стоят подписите на папа Йоан - Павел Втори, Далай Лама, Бил Kлинтън, Борис Елцин, Шимон Перес, Хелмут Kол, Герхард Шрьодер, Хуан Kарлос, Абдула Втори и на съпругата му Раниа.

Случвало се е Стефчо да се добере до заветния подпис с риск за живота си. Той самият с вълнение разказва как в края на 90-те години отчаяно се хвърлил срещу гостуващия у нас министър-председател на Израел Шимон Перес и в суматохата гардовете от МОСАД щели да го напълнят с олово. От разстрел го спасили хората на ген. Владимиров от НСО, които дори му помогнали след това да получи подпис. Втори път израелски охранители "обезвредили" колекционера, когато той изскочил от засада срещу футболистите от националния отбор на Израел пред замъка "Хранков". Въпреки инцидента обогатил колекцията си с още 14 подписа. "Много често чуждестранните гардове ме взимат за кюрдски терорист или мюсюлманин фанатик, защото съм малко мургав, но какво да се прави, такъв е животът", тюхка се Стефчо. Сред най-големите му разочарования в "кариерата" е неуспехът му да вземе парафа на принц Чарлз. Когато през 1998 г. английският престолонаследник гостува в Пловдив, той посещава квартал "Столипиново". Точно там засадата на Стефчо се оказа безполезна, след като Чарлз няколко пъти отмина протегнатата към него ръка с тетрадка.

Пловдивският ловец на автографи твърди, че отдавна е събрал над 100 000 подписа, с които да кандидатства за рекорд на "Гинес". Преди това обаче иска да увенчае тетрадката си и с автографа на Владимир Путин, който скоро щял да гостува в България.

Главната си има талисмани
"Много си хубава, ма! Ей, много си хубава." Тези думи на градския идиот Мильо се разнасяха доскоро на всеки половин час в центъра на Пловдив. При това не отдругаде, а от говорителите, вградени в паметника на същия този Мильо. По-старите пловдивчани си спомнят, че Талисмана на Главната често задирял хубавите жени на улицата, като вървял след тях и ги ухажвал с горецитираните нежности. Другото, което отдавна е превърнало Мильо в легенда, е историята за невероятната му полова надареност, която навремето го била превърнала в търсен партньор от по-първите дами на града. "Сигурно затова дори и на паметника Мильо не е с къси панталони", шегуват се пловдивчани. Няколко години след откриването на говорещия паметник озвучителната му уредба се повреди и замлъкна. И днес обаче тийнейджърки обичат да сядат на бронзовите колене на Мильо и да шепнат закачливи заклинания в ухото му.

Като стана дума за шеги и закачки, не може да не се спомене и името на друг известен пловдивчанин, увековечен от скулпторите под тепетата. Статуята на известния музикант и зевзек Александър Николов - Сашо Сладура, гледа града от горния край на Античния театър. Брилянтният цигулар е не по-малко известен като остроумен разказвач на вицове, предимно политически, във времената, когато това е било равносилно на самоубийство. За неговите анекдоти и днес под тепетата се носят легенди. Често властниците от онова време го викали да ги забавлява с музиката и остроумията си и той не им спестявал пиперливите си шеги по техен адрес. Веднъж на един купон Вълко Червенков казал, че вече е станало късно и ще си ходи. Сашо Сладура веднага изстрелял: "Ами хайде де, откога ви чакаме да си отидете." Когато бил арестуван за разказване на политически вицове, Сладура не изгубил своето дар слово. По време на процеса срещу него съдиите го накарали да разкаже анекдотите, за които бил прибран. В продължение на няколко часа съдебният състав и всички в залата се превивали от смях от остроумията на шегобиеца. Въпреки това той отнесъл осъдителна присъда.

Альоша остаря на върха на Бунарджика
Един от най-спорните символи на Пловдив е гранитният паметник на Альоша. Въпреки многократните закани за неговото префасониране, събаряне или преместване солдатът с шмайзера продължава вече половин век да стърчи на върха на Бунарджика. Тази година в града ще бъде чествана 50-годишнината на монумента. За тържествата в началото на ноември е поканен прототипът на каменния войник - сибирякът Алексей Скурлатов. Войната го довела в Пловдив през 1945 г. Тук българинът Методи Витанов скицирал в бележника си образа и стойката на младия Альоша. По-късно рисунките легнали в основата на създаването на 17-метровия монумент.

Местният Рамбо спъва крадци с капани
Преди няколко години нашумя името на още един пловдивски чудак. Пенсионираният миньор и елтехник Христо Найденов си заслужи прозвището Рамбо, след като стана ясно, че пази ранчото си край река Марица от крадци с капани, по-зловещи от тези на холивудския му съименник. Сред опасните творения на пловдивския гений имаше дъски с пирони, заредени под напрежение, които при спъване в тях се вдигат и се забиват в тялото на неканените гости. Апашите можеха да си изпатят още от натрошени в тревата бутилки, заострени клечки и колове, както и от маскирани в тревата остри арматури. За по-голяма сигурност възрастният Рамбо си беше измайсторил и огромен боздуган от акациево дърво с набити в него пирони.

Статията е на вестник "Стандарт".