Възрожденски песни, народни и само български. С Илия Ранев шофьорът на линия 120 ни запознава btv:
Песента за Капитан Петко Войвода ще чуете, ако пътувате с автобус номер 120 по линията "Левски Г - Зоопарка". Българска, патриотична, народна, идваща от душата за душата. Песните пуска Илия Ранев - шофьор на автобус от вече 28 години.
Започнал да шофира в градския транспорт още на 21. Всички в семейството му били шофьори - станал и той. Илия е от тази рядка порода българи - родолюбци. Милее за всичко българско и родно, но без да се оплаква. Казва, че не разбира и от политика.
- От самото начало исках да стана шофьор и ето - станах шофьор. Как да ви кажа, вие знаете, че тази работа действително не е само тежка, като физическа, не е да се каже тежка, но психически тежка. Натоварено много, даже претоварено.
- Кое ви натоварва най-много?
- Движението е съвсем друго, не е като преди години. Колите стават повече, съучастниците в движението още повече и шофьорите, като са с купени документи повечето от тях, и се получават инциденти.
- Кое ви ядосва по пътищата?
- Мен нищо не ме ядосва. Човек свиква.
- А дупките?
- Има си управници за тази работа. Аз не се занимавам с политика и не ме интересува политиката. За обща култура преглеждам новините, ако имам време. И най-вече слушам времето, ама по-скоро от радиото.
А автобуса на Илия може да познаете по знамето. Над първата врата гордо стои българският трибагреник.
- Един истински българин трябва да познава българското знаме най-вече и да го носи в сърцето.
- Мислил ли сте някога да смените професията?
- Не.
- Защо?
- Професията ми харесва и с любов и с желание я работя.
- Пеете ли си понякога?
- Понякога да. Защо да не си пея?
- А хората пеят ли с вас?
- Разбира се. Някои пеят, други плачат. От щастие плачат. Понеже много рядко са слушали такива песни, те са ги слушали, но не на обществено място, и то в автобус. Понякога са учудени как може народна музика да се слуша. Те са учудени и от щастие плачат хората. Жадуват така да се каже за българска музика.
- Радвате ли се, като виждате техните емоции?
- Разбира се. Един учител, като си види ученика, че дърпа напред и става по-умен и учен, няма ли да е щастлив и да е радостен според вас?
А хората действително са приятно изненадани. В автобуса се слуша и много народна музика.
- Какво е усещането да чувате българска народна музика в автобуса?
- Да, приятно е, мисля, че това е единственият автобус, в който се слуша такава музика. В другите се слушат чалги, метал, рок. По-често трябва да има такива автобуси. С български знамена и така, каза Лилко Велев, един от пътниците.
- Какво е усещането, каква е емоцията, която изпитвате?
- Ами ето, аз съм настръхнал. Прекрасно е чувството.
"Това си е наша музика, българска. Трябва да ни напомня всеки ден, че сме си българи", коментира Ивайло.
49-годишният шофьор на линия 120 има 3 деца. Момиче и две момчета. Казва, че ги възпитава да бъдат като него - да слушат българска музика и да обичат родината си.
- Както казват хората крушата не пада по-далеч от дънера. Всички песни, които са български народни песни и са написани от народа и се пеят от народа, за мен са любими и са еднакви. Няма по-хубава няма по-лоша.
- Коя ви е най-любима?
- Няма. Щом е българско значи е истинско.
- Хората как реагират?
- Нормално. Те самите желаят да се пускат такива песни. Все пак се намираме в България, не сме в някоя друга държава. Постоянно споделят.
- Какво най-много ги вълнува? За какво най-често си говорите?
- Българската народна музика най-много ги вълнува. Народът. Говорим за народа специално. Желаят това постоянно да се чува и да се слуша.
- А чалга?
- Не желаят. Е, сигурно има и такива, които слушат и такава музика, но повечето искат само народна музика.
Така работи Илия. Въпреки сивото ежедневие и градския трафик, е намерил начин да радва и усмихва българите.
- До колко часа сте на работа тази вечер?
- 23:58.
- До късно.
- Нощна смяна.