През годините хората, които са видели събраните от Костянев корени, са откривали сред тях и други популярни личности. Страстта на Костянев се ражда, когато е още 12-годишен. Обичал да обикаля планината с приятели. Още повече че в родния му край Гоце Делчев тя е невероятно красива. Георги случайно започнал да се заглежда по корите на дърветата и по коренищата, които се показват над земята. Стигнал до извода, че щом ги е скрила, природата явно е искала да даде някакъв знак. В един момент започнал да вижда скулптурите, изваяни от нея. Решил да събира причудливите форми в колекция.

След като завършва руска филология в Софийския университет и изкарва петгодишното си разпределение в родния край, Костянев се премества в Пловдив. През всичките тези години обаче няма почивен ден, в който той да не излезе сред природата.

Обиколил съм цяла България, казва вече бившият преподавател. След всяка разходка се прибира у дома с някаква фигура от корен. Често се случвало приятелите му да не забелязват в дървенията това, което набитото око на Костянев вижда.

Виждат фигурата само след като дървото се почисти от кората и листата. Колекционерът не допуска външна намеса, иска цялата му колекция да бъде автентична.

Отдавна експонатите, които е събрал, не се побират в дома му. Пази ги на специално място.

Опасява се, че вандали ще повредят безценните уникати. А сред тях има странни фигури на хора, животни и предмети. Има няколко сови, слонче, фигури на змии, заек, динозавър, дори мъж и жена в прегръдка.

В един от корените приятел музикант видял гайка. Друг - патица.

Трети, хирург, обяснил, че това е човешки стомах.
Няколко пъти колекцията на Костянев е била експонирана в изложбени зали.

Тогава авторът грижливо събира мнението на публиката.
Случайни ценители понякога са му помагали да даде името на някой от фигурите. Така в колекцията му се появил човек, който се бори със змей, подобието на Венера Милоска, триглав змей, дори Белоградчишките скали.

Често колекционери търсят филолога, за да си купят по нещо. Аз никога не продавам, категоричен е колекционерът, но не рядко подарявам.

Почти всяка фигура в колекцията на Костянев си има своя история. Той помни къде е намерил всяка от тях. В Родопите забелязал бюста на цар Борис III.

Свалил го от три метра височина. От Морската градина във Варна донесъл портрета на Радой Ралин, а от родопското село Яворово - малко слонче. Триглавият змей в колекцията пък му го довлякла реката по време на свлачищата в пловдивското село Храбрино. Спиралата от борово дърво Костянев намерил по пътя за хижа "Попови ливади" в Пирин.

В сбирката има и корени, които сякаш са създадени от автор на модерна инсталация. Последната страст на Костянев е да събира малки корени. Нарича ги миниатюри и възнамерява да ги превърне в брошки, колиета и пръстени. Замисля и поредната изложба, в която да покаже последните намерени експонати.

За съжаление напоследък и дървоядите проявяват интерес към фигурите на филолога. Това е пагубно, но от друга страна, още веднъж подсказва, че експонатите на Георги Костянев са съвсем автентични.

Източник: в. "Стандарт"