- С голямо удоволствие ви представям днешния ВИП гост - госпожа Петя Колчева. Здравейте!

- Здравейте!

- Вие сте първата българка, която изкачи Еверест. Някак тихомълком беше подготовката преди това... или при вас алпинистите тъпаните се бият след това.

- Ние бяхме предпазливи и не желаехме да правим публично достояние нашето изкачване. Смятахме, че нашето семейство ще бъде под много по-голям натиск и притеснение по време на продължителното ни отсъствие, ако медиите ни следяха всеки ден, ежечасно движението ни по маршрута.

- Точно така щеше да се случи. Да започваме - 22 март, 4,30 местно време. Т.е. тъмно.

- Да, ние се изкачихме на тъмно и дори изчакахме малко, за да се развидели. Тъй като Непал се намира много близо до Екватора в субтропичен климатичен пояс, там преходът между нощта и деня е много кратък и става в рамките на пет-десет минути.

- Все пак видя светлина, видя, че си на Еверест?

- Да. Много се притеснявах, че може да сме там само по тъмно. Там е много студено, духа вятър и човек не може да изкара от 40 минути до един час. Ако се беше наложило да чакаме толкова дълго, ние щяхме да си слезем, което се случи с един-двама души от предходната група. Това би било жалко и тъжно.

- Как човек реално разбира, че там е върхът?

- Първо, на върха има нещо като малко параклисче от стъкло, в което има статуя на Буда. Освен това целият връх е покрит с молитвени знамена, които са традиционни за будистите. Това е основната вяра за целия район, и от Север, и от Юг, тъй като върхът се намира на границата между Тибет и Непал.

- Колко време остана на върха?

- Точно тогава не можех да преценя колко време съм останала на върха - докато ми стане безкрайно студено. Около 40 минути.

- Колко души бяхте?

- Бяхме само двама души в първия момент, шерпа и аз. Непосредствено след нас дойдоха съпругът ми Камен и шерпът, който го придружаваше, следван от една сингапурка. Малко по-късно още двама гидове от Щатите.

- Имаше ли инциденти този ден?

- Този ден нямаше инциденти, ние имахме изключителен късмет, бяхме по-търпеливи и мъдри и ни възнагради в невероятна степен. Трябва да знаете, че на Еверест доброто време е в рамките на два-три дни на сезон. Има два сезона - пролетен и есенен, като есенният е по-нестабилен и по-рискован. В рамките на тези два дни всички, които се намират на базов лагер - това са около 1500 души, по един или друг начин се опитват да изкачат върха. Там се получават невероятни задръствания, които ние избегнахме, тъй като тълпата се беше извървяла.

- Като софийските задръствания...

- Да, нещо такова. Хората са се изчаквали по три-четири часа, тъй като се върви по много тесен ръб - той прилича на Кончето на Пирин, и за разминаването на хората трябва да се положи много голямо внимание.

- Аз съм качвал Кончето, качвал съм и Етна, което не е голямо постижение, но за аматьор като мен си беше - 3300 м. Има сяра и беше много трудно за изкачване. Как е горе, диша ли се?

- Диша се с кислородна маска. Можеш да махнеш маската и в продължение на половин час не би чувствал кой знае какви...

- Махна ли си маската?

- Да, махнах я за снимките. Но можех и да забравя да я махна, тъй като там човек е леко замаян и преуморен.

- Оставихте ли нещо българско?

- Оставих флага на България при другите флагове, както и флага на нашата адвокатска фирма и флага на "Девин" и "Алфа Финанс", които са нашите спонсори и съмишленици.

- Трябваше ли да ги убеждаваш преди това?

- Не, не трябваше да ги убеждавам. "Девин" намери, че тяхното послание към България е в унисон с нашето изкачване, тъй като водата е изворна от планината, на всичко отгоре е много вкусна. Те бяха готови за тази жертва.

- Това, че ти си първата българка, стъпила на Еверест, дава ли ти някакво самочувствие?

- Не ми дава допълнително самочувствие, но в момента съм много балансирана, много щастлива и спокойна.

- Защо - би трябвало да ти дава, това е много готино. Ти си първата българка, която е успяла.

- Смятам, че това, което ме отличава от останалите наши алпинисти е фактът, че аз много работя. Имам късмет да имам професия, която в момента се търси, харчи се на пазара. И със съпруга ми рискувахме, действително - както семейния бюджет, така и децата. Успяхме да отделим необходимото финансиране и време за този проект.

- Това е комерсиална експедиция, колко ви струва?

- Експедицията струва около 30 000 долара на човек, от които 10 000 са такса за Непалското правителство и тя не може да бъде избегната. Цените на Еверест са изключително високи, защото мястото се радва на висок интерес от много туристи.

- Как се казваше твоят шерп и колко струваше?

- Моят шерп се казваше Нима Карма - изключителен алпинист и атлет на 25 години, имаше две деца.

- Помагаше ли ти, носеше ли ти багажа?

- Не, той ме придружаваше или аз придружавах него, като това е изключително важно в тези условия. Най-важното е човек да не остава да върви сам. Другото важно е, че там човек трябва да върви със своето темпо, със своя ритъм, тъй като правиш една крачка и между нея и следващата крачка вдишваш дълбоко въздух - два три четири пъти като риба на сухо. Това е темпо, което е изключително важно за издръжливост във високата планина. Там се налага да ходиш по 10, 12, 13, 15 часа. Ако човек се преумори в началото, не му достигат сили да се върне жив и здрав обратно. Много често се получава замайване, хората понякога не осъзнават точно къде се намират, какви са заобикалящите ги рискове. В такива моменти шерпите имат изключително важно значение.

Всъщност ние с Камен ходихме с шерпи, защото искахме, ако единият от двамата се чувства зле и трябва да се върне, другият да не трябва да жертва изкачването си. Т.е. все пак един от двамата да има шанс да се качи.

- Как се чувства съпругът ти, той отказва медийни изяви и сигурно си има основания?

- Той се чувства прекрасно, изкачи върха много време кратко след мен, не мога да кажа точно колко, но ние се засякохме. Въпреки че медиите тълкуват нашето съвместно изкачване в смисъл "Петя покори върха, а Камен само го изкачи". Той изкачи върха съвсем спокойно, стабилно, без никакви проблеми. И дори на връщане помогна в една спасителна акция в полза на сингапурката.

Източник: zar.bg