© Plovdiv24.bg | | Д-р Златко Илиев е завършил медицина през 1973 г. в Пловдив. От 1976 г. е асистент в Катедрата по физиология към Медицински университет в Пловдив. С проблемите на сексопатологията и сексуалната просвета се занимава от 1979 г. Практиката му е в Медицински център "Медикус Алфа" в град Пловдив. През 2006 г. е един от съучредителите на Българската асоциация по сексуална медицина и член на Управителния съвет. Автор е на книгите: "Интимна консултация" (изд. "Рода", 2001 г.), "Физиология на любовта" (изд. "Летера", 2006 г.), както и на много студии, статии и учебни помагала в областта на физиологията. Консултант в новооткрития кабинет по мъжко здраве в МБАЛ "Св. Мина".- Д-р Илиев, отскоро в МБАЛ "Св. Мина" заработи кабинет за мъжко здраве. Какви прегледи и консултации се извършват в него?
- Става дума за сексологични консултации, но се занимаваме и със здравословните проблеми на мъжа като цяло. Много е удобно, че кабинетът е разкрит в тази многопрофилна болница, защото има възможност да се използват познанията на други специалисти, ако освен чисто сексологични, пациентът има и други проблеми. Полезното е, че сексуалните разстройства, например еректилната дисфункция, не са здравно осигурени. Когато човек отиде на сексолог, трябва да плаща, защото няма клинична пътека. А тук кабинетът ще бъде безплатен. И ако има нужда от уролог, психиатър, ендокринолог, може да получи направелние и пак без да плаща да ползва услугите.
- Само зрели мъже ли ще консултирате? В училище все още няма часове по сексуално възпитание, а децата масово са неграмотни по темата?
- Така е и това се отразява на сексуалния живот на цялата нация. А такъв час е нужен. Сексът не се приема за нещо нормално в живота на човек. Причините за това са много и по-голямата част от дейността ми напоследък е насочена към това. Пиша един сексологичен буквар за всички възрасти. В сексологичната педагогика има два основни постулата - когато един човек е узрял за един въпрос, той е узрял за неговия отговор. Така че детето, когато попита как съм се появил аз, трябва да му се отговори точно и ясно. С думи подходящи за неговата възраст. Другият постулат е за започването на сексуалното възпитание - по-добре 1 година по-рано, отколото 1 час по-късно.
- Има или няма мъжка критическа възраст?
- Има, разбира се, но тя не е толкова изразена, както при жената. Дължи се на различното анатомично и физиолигично устройство на двата пола. При жената се отразява по-драматично на психиката и на цялостното физическо състояние. Налице са драстични промени в сексуалната сфера - спирането на детеродната дейност, изчезването на месечния цикъл. То е и по-важно за жената. При мъжа намаляват еректилните му възможности и оплодителна способност, която той може и да не знае, че я няма. Така че свиването на хормоналната активност не му се отразява толкова драматично. Спомням си преди години съм чел мемоарите на Луис Бюнуел, който казва, че когато на 75 г. спрял да се интересува, да мисли и да бленува за жени, разбрал, че се е отървал от един голям тиранин. При жената сексуалните способности не намаляват, защото е пасивен участник в половия акт и той може да се осъществи, дори тя да няма желание. Докато при мъжа, за да има същински полов акт, трябва да има ерекция.
- Кога може да се каже, че един мъж е навлязъл в аденопаузата?
- Не става изведнъж, нито рязко, нито в определени години. За някои става на 60, други на 70, при трети - на 80 г. Заради липсата на сексуално възпитание в България, надценяваме сексуалните контакти. Дори хора, които нямат нужда от секс чисто физиологично, го търсят. Смятат, че за нищо не стават извън тази дейност. За тях е въпрос на социален престиж, пред приятелите градят авторитет, издигат се и в собствените си очи. Психологическият апетит е по-голям от физиологичния.
- Кои са характерните белези на този период?
- Отслабване на влечението към жените и на половото влечение. Еректилната дисфункция може да бъде на най-различна основа - физиологична, психологична, промени в съдовете, в ендокринната система, нервната, ако щете и при аденом на простата.
- Има ли начин да се забавят тези процеси - медикаментозно или оперативно?
- Не, това е генетично програмирано. Може чрез различни схеми на рационален и здравословен живот да се повиши самочувствието, но общо взето е генетично.
- От няколко години се наблюдава тенденцията млади мъже, които спортуват, да приемат хормонални препарати и хранителни добавки. Това безопасно ли е?
- Това не е безопасно, защото анаболите съдържат и мъжки полови хормони. Когато се внасят допълнително в организма тези хормони, жлезите, които ги образуват, спират да ги отделят. Закърняват, защото се получава наготово. Например има такива случаи с български спортисти, особено при силовите спортове - щанги, борба и т.н. - след употреба на анаболи се губят еректилните възможности. Половите жлези спират да функционират при продължителната употреба на тези хапове.
- Кои са симптомите на намалено либидо?
- Когато липсва ерекция, когато дори при желание не се получава, в тези случаи и психологическият апетит не помага.
- Търсят ли медицинска помощ мъжете с еректилна дисфункция?
- Мъжът трудно отива на лекар, когато има сексуални смущения. Дори на вратата ми има нещо като маскировка с надпис "Ревматологичен кабинет", по-лесно влизат. Напоследък малко от малко се позасили интересът към специалисти, но все още е абсолютно недостатъчен.
- Какъв е приблизителният брой на полови сношения на година за различните възрастови групи? В едно от най-новите издания на учебника по урология пише, че броят на половите сношения при мъжа, когато е на 20 години, е около 250 пъти годишно, след като навърши 30 - около 150-200 пъти и след 40 години - от 100 до 130 пъти.
- Всичко е много индивидуално. Зависи от темперамента на партньорите, от сексуалното възпитание. Зависи от финансовото им състояние - ако един човек работи по-усилено, за да си надвие на харчовете, сексуалното му желание няма да е толкова високо. Честотата на сексуалните контакти намалява не само заради умората, но и заради караниците за пари.
Има и ендопариални сексуални разстройства, вътре в двойката. Контактите между двамата партньори са нарушени, много редки, а извън двойката, с други партньори са нормални. Проблемът е във взаимоотношенията на хората, несходство на характерите.
- Крият ли опасности афродизиаците?
- Тези от най-новото поколение, които действат почти "механично", увеличавайки кръвонапълването в пениса и той еректира, не са опасни. Опасно е това, че ги използват хора без лекарско предписание в напреднала възраст със странични заболявания - високо кръвно, сърдечни болести. Мъжът, ползвайки един от тези афродизиаци, може да осъществи няколко сеанса за 6-8 часа. Но ако е с прекаран инфаркт, може да направи инцидент, защото се натоварва повече. Трябва да има сексуална стимулация - не може да глътне хапчето и да чака да получи ерекция. Да има игра, която да доведе до възбуда, за да се отдели в организма азотен окис. Тогава почва да действа хапчето.
Мнозина прибягват до самолечение на базата на съвременната фармакопея, която предлага афродизиаци от най-различен вид. Дават се без рецепта, а хората ползват опита на приятели, близки, четат във вестници.
- Споделяте ли мнението, че има храни, които повишават либидото и кои са те?
- Разбира се, че има храни, които действат стимулиращо, но малко се преекспонира това. В историята на много народи има различни храни. Авокадото при индианците, тестиси на животни при източните народи, у нас сокът от бъз и куп други храни. Придава им се свойството, че могат да активират сексуалната функция. Не трябва да се разчита единствено на това. Има процеси, които са свързани с промени във физиологията на организма, които една храна не може да активира.
Източник: в. "24 часа" |