Ивайло е на 33 години и от два месеца е превърнал гаража си в ателие. Загубил зрението си вследствие на тежък диабет. Трудното фокусиране обаче не му пречи да успява да създаде прецизни модели на стари български къщи.
Една къща Ивайло прави за около две седмици. Най-много го бави лепенето. На Ивайло все още му е трудно да повярва, че дори има поръчки, защото само допреди два месеца е бил без работа и едва е оцелявал с инвалидната си пенсия.
"Работа съм намирал, но заради зрението са ме спъвали или хората като разберат, че имам проблеми със зрението, гледат на мен като втора ръка човек", разказва Ивайло.
Всичко това е като възкресение за него, защото досега животът все му е отнемал най-милото. Когато го приели в художествено училище, дни преди 15 септември закрили паралелката. Не се отказал и рисувал сам, но след години последва по-тежкия удар - почти ослепява.
Ивайло има стимул - да събере пари за операция в чужбина, за да прогледне отново. Вече вярва, че това е възможно. Все пак животът му е длъжник.