Последиците за организма от приемането на антибиотици

Антибиотиците могат да увредят защитния слой слуз в червата, което потенциално повишава риска от възпалителни заболявания, става от ново изследване, публикувано в сп. ScienceAdvances.

Двата основни вида възпалителни заболявания на червата са болестта на Крон и улцерозният колит. Към 2019 г. около 4,9 милиона души в целия свят живеят с възпалително заболяване на червата  - хронично заболяване, засягащо храносмилателния тракт.

Понастоящем няма лечение за възпалението на червата и учените все още не са сигурни каква е точната причина за това състояние, пише Puls.bg.

За изследването учените използват животински модел на възпалителни заболявания с усъвършенствани техники, като секвениране на РНК, машинно обучение и измерване на секрецията на слуз, за да видят как антибиотиците им влияят.

Изследователите установяват, че антибиотици като ампицилин, метронидазол, неомицин и ванкомицин увреждат защитния слой в храносмилателния тракт, което позволява на бактериите да проникнат и потенциално увеличава риска от възпаление на червата.

Досега винаги се е смятало, че антибиотиците вредят само на бактериите, но не и на човешкия организъм. Новите изследвания показват, че антибиотиците влияят директно на клетките в червата. Това пречи на клетките да отделят защитна слуз, което може да доведе до проникване на бактерии в тъканите. С течение на времето задържането на бактериите там, където не трябва да бъдат, кара организма да активира възпалителна реакция, която е отличителен белег на възпалителните заболявания на червата.

Освен това учените констатират, че негативното въздействие на антибиотиците върху слузната бариера на червата не се дължи на промени в чревния микробиом, а по-скоро на промени директно в клетките на чревната стена, отговорни за производството на слуз.

Според експертите антибиотиците трябва да се използват само, когато е абсолютно необходимо, но твърде често лекарите прекаляват с предписването им. 

Какви видове антибиотици има и за какво се използват?

Атибиотиците са вещества, получени от плесени и бактерии, потискащи избирателно растежа и/или размножаването на други микроорганизми. Те са основно средство за лечение на инфекции, причинени от микроорганизми, но не са ефективни срещу вируси. Повечето антибиотици са насочени към функционирането или растежа на микроорганизмите.

Антибиотиците, които увреждат клетъчната стена или клетъчната мембрана, или пречат на важни бактериални ензими обикновено имат бактерицидно действие и унищожават бактериите. Тези, които увреждат синтеза на протеини (аминогликозиди, макролиди, тетрациклини) обикновено са бактериостатични и само възпрепятстват растежа на бактериите.

Антибиотиците се разделят на няколко основни вида според техния механизъм на действие и спектъра на активност. Пеницилините, като амоксицилин, се използват за лечение на бактериални инфекции на дихателните пътища, кожата и пикочните пътища. Цефалоспорините, като цефтриаксон, са широкоспектърни антибиотици, подходящи за инфекции като пневмония и менингит. Макролидите, като азитромицин, лекуват дихателни инфекции и болести, предавани по полов път. Тетрациклините, като доксициклин, се използват за акне, лаймска болест и хламидийни инфекции, а Аминогликозидите са ефективни при тежки инфекции като сепсис. Флуорохинолоните антибиотици са широкоспектърни и се използват за инфекции на пикочните пътища и храносмилателния тракт.

Дългосрочната употреба на антибиотици може да доведе до развитието на антибиотична резистентност, което прави инфекциите по-трудни за лечение. Затова приемът на антибиотици трябва да се осъществява само след консултация с лекар.