Последното танго на Мария Шнайдер 

"Тя ще е Жана!" За ролята в "Последно танго в Париж" има стотици кандидатки, но виждайки снимката Бертолучи произнася тежката присъда и от този момент нататък Мария Шнайдер няма как да спре адската въртележка, в която се превръща животът ѝ. Една сцена, един образ, винаги на 19, една застинала отвъд времето и тежките обществени присъди богиня с бебешко лице и луди къдрици. Прости им, Мария, те никога не са танцували с Марлон Брандо.

Когато филмът излиза, очаквано, предизвиква чутовен скандал. В Италия Бертолучи получава две години условна присъда, в соцлагера творбата е заклеймена като порнография, а всеки плах опит да се запознаеш с нея се наказва със затвор.

Малко режисьори обичат да затварят героите си в апартаменти и да оставят полета на въображението да ги отведе докъдето не са предполагали, че могат да стигнат.  Бертолучи всякога е успявал да възпее живота и след среща с неговия свят да ни изостави по-чувствени, по-живи, спасени.

Но този "Последно танго в Париж" е различен. След като оставя след себе си един погубен живот и една абсолютно луднала душа, вече сме неспособни да не се запитаме на каква цена се е случило всичко? Колко далеч е стигнал режисьорът? Какви методи е използвал, за да ни накара и до ден днешен да гледаме филма със затаен дъх и да се чудим как го е направил? Как, дори когато сюжетът предразполога към съвършеното порно творение, а последиците в главите на участващите надхвърлят дори кошмарите на най-известните порно величия е съумял да спре тъкмо на границата. 

“В оригиналния сценарий я нямаше. Истината е, че идеята за нея беше на Марлон. От екипа ми казаха какво ще се случи малко преди снимките. Вбесих се! Трябваше да се обадя на агента или на адвоката си. Не може да караш някого да прави нещо, което не е в сценария! Но по онова време не бях съвсем наясно със занаята. Марлон ми каза: Мария, не се притеснявай, това е само филм.“ И макар да не правехме секс наистина, всичко беше така брутално, грубо и животинско, че плаках с истински сълзи по време на сцената. Почувствах се толкова унизена! Дори имах усещането, че ме изнасилиха. И Брандо, и Бертолучи. Добре че стана само с единствен дубъл. Марлон нито ме утеши, нито ми се извини след снимките. А бях ужасно разстроена!"

Мария нарича Бертолучи “дебел“ и “потен", впоследствие филма ѝ се струва "кич“, виждайки режисьора нарочно го подминава, снима се в над 50 други продукции (включително "Професия репортер“ на Антониони), но всички я разпитват за този филм и за онази сцена…

След това посяга към наркотиците, категорично отказва да се съблича на снимачната площадка, макар че валят предимно подобни предложения. След това: няколко неуспешни опита за самоубийство, едно доброволно затваряне в психиатрична клиника, страх от деца, от семейство и от мъжете. Все неврози, които развива след участието си във филма.

Странно, пък и донякъде обяснимо как публиката се вбесява, когато не може веднага да сложи етикет. Множество актриси, режисьори и писатели страдат не защото остават неразбрани, а защото хората, дори отделният индивид, изключвайки църквата и масовата пропаганда се инати като дете. Понякога не става въпрос за еротика, за животински инстинкт или за подсъзнателно възприятие. Порнографски елементи навярно ще намерим в много от героините на Бриджит Бардо, Изабел Юпер, Катрин Деньов, Жана Моро, Шарлот Рамплинг, дори у невинната "Барбарела“ на Джейн Фонда.

Години по-късно Бертолучи се извинява на Мария за "откраднатата младост“. Предполагам това е едно от многото неща, които никога няма да разберем, защото именно той ѝ подарява безсмъртие.