Предричат бунт?… Та те самите са такъв!

Понякога най-успешните истории започват, точно когато най-малко очакваш. Когато Kaiser Chiefs се сформират през лятото на 2003г. в не толкова слънчевия Лийдс, Англия, тяхната цел не е да завладеят стадионите и да променят света. Вместо това ексцентричната петорка чертае доста по-скромни планове.
В затънтените ъгълчета на клубовете и улиците на града Рики Уилсън (вокалист и собственик на синьо-оранжев костюм), Андрю “Уайти” Уайт (китара), Саймън Рикс (бас), Ник “Пийнът” Бейнс (клавиши и моделиер на странни шапки) и Ник Ходгсън (барабани и вокали) решават да направят група, която да се впрегне здраво, за да успее… да се яви на фестивала в родния Лийдс. Впечатляващо, а? Правят го без много труд, разбира се. И се започва... След 18 месеца момчетата влизат с гръм и трясък в английския чарт, опустошават тълпите чак до Москва, правят невероятен съпорт на Franz Ferdinand и постигат силно въртене по радиостанциите.
Историята на Kaiser започва още преди момчетата да решат да се нарекат като успешния южноафрикански футболен отбор. Приятелите от училище – Саймън, Пийнът и Ник – са свирили заедно по различни групи още от 15 годишна възраст. В началото Рики отказава на предложението да се присъедини към редиците, но най-накрая се съгласява.
Естествено, за да се изяви на най-оживената родна, музикална сцена, групата разбира, че трябва да се постарае повече. И така след една доста тежка среща решават, че, ако искат да се появят на фествала в Лийдс, трябва да започнат отначало. Момчетата бързо разбират, че трябва да променят всичко, дори и името си, и да забравят всичките си стари песни.
“Сякаш виждахме светлината. – казва Рики. – Толкова се опитвахме да се впишем във всичко това, че загубихме представа в какво точно сме най-добри – а именно в това да не се вписваме в нищо”. “Да не се вписваме в нищо” всъщност се оказва правенето на световноизвестни песни за празните градски улици след работно време, за приятелки, които са се преместили в Лондон, където се мотаят със загубеняци, приятели, бити от ченгетата или скапани от отегчителната работа. Песни, които могат да се напишат само след внимателно наблюдение върху странностите на живота в Северна Англия, с лекo фънк и пост пънк звучене, повлияно от енергичния арт-рок на първите солозаписи на Brian Eno, ранните ХТС и the Jam, музика, която може единствено и само да идва от Британия, песни, които имат характерния и за Madness, The Kinks to Roxy Music и Blur жизнерадостен звук.
Първият самофинансиран сингъл за британския индилейбъл DrownedinSound – “Oh My God”, влиза под номер 66 в класацията на Острова, независимо от факта, че е издаден в ограничен тираж. Следващият – “I Predict A Riot” (“Предричам бунт”), първият им след подписването с друг британски инди лейбъл - B-Unique, влиза директно в UK Тоp 20. След всичко това никак не е изненадващо, че канят именно тях да открият наградите NME 2005 – събитие, което е помогнало на групи като Coldplay и Franz Ferdinand да тръгнат по звездния си път.
Известният продуцент Стивън Стрийт (The Smiths/Morrissey, Blur, The Cranberries) е толкова впечатлен, че предлага услугите си за дебютния им албум Employment, който вече е в списъка на най-добрите албуми за 2005г.
След всички постижения зад гърба им и изключителния интерес на медиите от двете страни на Атлантика, какво ли следва?
“Няма да спра докато нямам по един апартамент във всяка столица по света – казва Рики. – Ню Йорк, Хелзинки…и Харогейт. Освен това искам всичките ми бивши приятелки да ме гледат по телевизията. Но най-вече искам нова пломба на зъба си.”
Те предричат бунт? Та те самите са такъв!