© | | Книгите "Право на избор и други проклетии" на Ина Иванова и "10 минути" на Георги Милев ще бъдат представени в петък, в Пловдив от 18 часа в читалище "Възраждане". И двете заглавия са сборници с разкази на издателство "Арс" - Благоевград. Редакторите на двете книги споделят:Ваня Константинова за "10 минути": Ако трябва да определя с една дума моето впечатление от книгата на Г. Милев "10 минути", думата ще бъде "хуманизъм" - в най-доброто и недвусмислено звучене на понятието. В книгата няма морализаторстване, но има много морал. Мисля, че при писането едно от най-трудните неща е човек да се въздържи да раздава оценки или присъди. В текстовете от тази книга са описани и жертвата, и палачът, като често в двете роли е един и същи герой. Отсъства обаче образът на врага и именно това, според мен, ги прави толкова ценни. Животът не се променя след тази книга - той е такъв, какъвто е. Но е важно нашето отношение към големите теми в него - как ги приемаме, как ги преставяме, какво намираме в тях. "10 минути" определено помага да се задълбочим в опитите ни да разберем по-добре другия и себе си, въпреки различията, въпреки противоречията. Това е литература, която уважава човешкото достойнство.
Левена Филчева за "Право на избор и други проклетии": Не обичам да чета на монитор. Първо ми се схваща гърбът. После, ме заболяват очите. Трето, не спирам да пуша. А да не казвам колко се ядосвам, когато вместо просто да си обърна страницата и препрочета това, което ми е харесало, се налага да скролвам, вследствие на което почти винаги прескачам текста, а мишката ми отказва да работи нормално. И се случи така, че първата ми среща с книгата на Ина Иванова беше именно на монитор. Смятах, че ще я чета бавно. Разказ по разказ (поради вече споменатите причини), още повече, че почти всички разкази ги бях чела и преди във форума за литература и хора "Глоси". И се излъгах. Не само че ги прочетох наведнъж, но и веднага се върнах в началото и започнах да ги препрочитам. Мога надълго и нашироко да разказвам за това как съвсем реално преживявах всяка дума от „Дневникът"; как си спомних за онзи толкова далечен приятел от детството, с когото също боледувахме заедно; как видях прасковите в купата на масата в предишния ми дом, които имаха съвсем същия солен вкус; за аромата на дървото и ваниловия привкус на кафето; за това как баба ме научи да меся хляб, сладък хляб... Но и това няма да направя. Може би защото съм мъничко проклета. А може би защото имам право на избор. Но най-вече, защото имам „Право на избор и други проклетии". Имате го и вие. Не е за изпускане! |