Историята на един от най-славните ешелони в българската армия, премълчаваните истини около участието на страната ни в Първата световна война и обзор на най-героичните битки на родния войник от началото на миналия век са представени увлекателно в книгата "Десети Родопски пехотен полк и войните за национално обединение на България". Авторът й Георги Кременаров е посветил 3 години върху създаването на белетристично-документалната творба, вплитайки в историческата безпристрастност живия разказ и спомените на очевидци на събитията. Това съобщиха организаторите на събитието. Премиерата на творбата ще бъде в петък, 11 март, 2011 г., от 18 часа във Военния клуб на ул. "Иван Вазов" 2 в родния град на автора - Пловдив. Книгата ще бъде представена от директора на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев. Ще бъде прожектиран и документалния филм на Георги Кременаров от Завоя на река Черна, Дрангова кота, където загива полк. Борис Дрангов през май 1917 г., Добро поле и Яребична. Предстои промоция на книгата и в Хасково в средата на следващия месец.
"Освен огромния ми интерес към историята, импулс за появата на книгата бе и фактът, че прадядо ми Иван Кременаров се е сражавал в редиците на Десети Родопски пехотен полк през Балканските войни", обяснява 35-годишният автор, който е адвокат на свободна практика. Трудът му обхваща периода от освобождението от турско робство през 1878 г. до Парижкия мирен договор с България през февруари 1947 г. Проследено е формирането и развитието на българската армия и нейното участие в Сръбско-българската война, Балканските и в двете световни войни.
Особен акцент е поставен върху участието на страната ни в Първата световна война, която според автора се явява вторият най-голям връх след Априлското въстание в борбите на народа ни за освобождение и обединение.
Кременаров вдига завесата, хвърляща сянка върху редица известни, но премълчавани от историците истини - за желанието на "героя от Сливница" княз Батенберг да изостави София на сърбите и да се създаде отбрана на Вакарелските височини през Сръбско-българската война; за начина и методите, чрез които руската дипломация довежда до подписването на сръбско-българския договор от 1912г.; за поведението и интригите на Великите сили през Балканските и Първата световна война; за геноцида на нашите съседи върху българския народ; за престъпните грешки на цар Фердинанд, Данев, Гешов и Радославов, в резултат на които Отечеството ни преживява две национални катастрофи; за мита за лесния пробив на българските линии на Добро поле през есента на 1918 г. Не е спестена истината за отношенията на нашите съюзници към нас през Първата световна война, както и за съглашенските безобразия след Солунското примирие.
"От 2007 г. ежегодно организирам изследователски експедиции по местата на българската бойна слава в Македония", обяснява Георги Кременаров, който е включил в повествованието си разкази на очевидци и участници в сраженията, както и автентични фотографии от бойните действия на българската армия през Първата световна война и от местата на родната бойна слава днес - 100 години по-късно. Фактите се базират и на източници от Централния военноисторически архив във Велико Търново. Сред общо 224-те страници на книгата на Георги Кременаров са приложени и схеми на някои от сраженията.
Специални глави в изданието са посветени на всички по-големи битки на българската армия от Третата българска държава - Яребична, Каймакчалан, Завоят на Черна, Кота 1248, Червената стена, Добро поле и Дойран.
"Книгата ще представлява интерес както за специалисти по история и научни работници, така и за всеки българин, които иска да научи повече за нашата история, да се докосне до духа на онова велико време, да научи спестявани с десетилетия истини и неудобни факти", коментира директорът на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев. |