©

На 14 декември 2011 г. се навършиха две години от смъртта на проф. Крикор Азарян. Именно на тази дата излязоха от печат първите бройки от книгата "Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо", издание на "Ентусиаст". Тя е посветена на великия български режисьор, написана от съпругата на покойния театрал - поетесата Валентина Радинска. Книгата разказва за последните години на Крикор Азарян, за борбата му с коварната болест, както и за покойния им син Степан. В снимки, текстове и стихове Валентина Радинска разкрива непозната страна на Крикор Азарян, останала скрита за публиката. Освен лична изповед и вечен архив от спомени, книгата "Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо" е преди всичко документален роман, който съдържа много семейни снимки от личния архив на Азарян, негови фототипни записки, лична и обществена кореспонденция с приятели, институции и с медии, текстове, свалени от аудиозаписи, правени по време на последния му продължителен престой в болницата. 

Това е своеобразен дневник на твореца и личността Крикор Азарян, воден в любимата му тетрадка. Книгата до такава степен описва в детайли най-съкровените преживявания на Валя и Коко от последните пет годни от неговия земен път, че читателят съзнателно става част от едно пътуване към смъртта, която въпреки жаждата за живот се оказва неизбежна.

"Този разказ всъщност е едно дълго пътуване през любовта и през различните пейзажи на съдбата - понякога прекрасни, понякога - грозни, понякога - дори жестоки. Но само любовта ни помогна да минем през всичко и да го понесем с достойнство", с тези думи започва своята книга Валентина Радинска. Пише в повече от година и признава, че за това време често е изпитвала съмнения дали книгата трябва да бъде реализирана, но желанието да бъде още малко с любимия човек, макар и под друга форма, надделява. Тя пише бавно и с продължителни прекъсвания, с много колебания, но с неизменната подкрепа на близки приятели. "Беше ми много трудно да преживявам всичко отново. В същото време имах огромна потребност да напиша тази книга. Никога преди това не съм мислила дали да я напиша или не, но когато Коко си отиде, осъзнах, че това е нещо, което няма как да не направя.

Исках да покажа друга част от неговия образ извън светлината на прожектора, да разкажа какъв беше той в ежедневието си, колко скромен, колко аскетичен, колко толерантен човек беше. Исках да покажа Коко Азарян, който малко хора познават", споделя Валентина Радинска. Въпреки раздялата с любимия и тежките моменти, съпроводили живота ѝ, тя остава щастлива: "Чувствам се една много щастлива жена. Бях обичана и обичах 30 години един изключителен човек, който беше и моят най-добър приятел, и моята по-добра половина, и от когото се възхищавах от първия ден на познанството ни до деня, в който смъртта ни раздели."

Крикор Азарян посвещава последните си години на своя проект от три пиеси по Чехов - "Чайка" във Военния театър, "Три сестри", поставена в Младежкия театър и "Вишнева градина" в Народния тетър. Умира от рак броени дни, след като завършва последната постановка от трилогията - "Вишнева градина". "Той успя не да се пребори с болестта, а да я победи по изключително достоен начин. В крайна сметка той беше победител. Свърши работата си преди смъртта да дойде", разкрива Радинска. Сред последните записки в "турската" тетрадка на Крикор Азарян с лого на корицата "Остави следа!" са следните думи, послание или пророчество към бъдещето: "Нещата, които съм искал, и това, което съм виждал, повече или по-малко винаги са се разминавали. 

И това ми е давало импулс и енергия да реагирам по един или друг начин: като много млад, все още непознаващ системата - по един по-романтичен начин, който едва не завърши прекалено драматично, но и по-добрия изход също беше достатъчно травмиращ. И така беше, докато не намерих благодатния изход в Театъра, и то в ролята на режисьор, където с думите на авторите, по-велики или по-малко такива, мога да казвам онова, което напира в мен като вик срещу това, което се случва, това, което става - къде индиректно, къде метафорично, стараейки се да избягам от злободневността, публицистиката, като несвойствени на изкуството (поне за мен). А да търся вечните проблеми, преследващи човека във времето. Човека, видян като Леонардо и Шекспир - в центъра на Вселената. Но също така и Природата с нейната мощ и стихийност...". Тази тетрадка и до днес съхранява "10-те Кокови "заповеди" за Театъра", които чрез книгата ще стигнат до всички негови почитатели.

За първи път книгата "Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо" беше представена на 19 декември 2011 г., понеделник, в театър "Българска армия" по време на благотворителния концерт спектакъл "За Коко с Любов!", с който се отбелязват две години от смъртта на Крикор Азарян. Режисьор е Гаро Ашикян. Целта на спектакъла е да се съберат средства, с които да бъде сбъдната мечтата на Азарян, за която той работи неуморно през последните години от своя живот - след заснемането на "Чайка", заснемане и на другите два спектакъла: "Три сестри" и "Вишнева градина", за да бъде завършена трилогията "Чехов по Азарян". Идеята на "За Коко с Любов!" е на трупата на "Армията", на фондация "Проф. Крикор Азарян" и на AGBU - Общоарменския благотворителен съюз "Парекордзаган". Официалната премиера на книгата се състоя на 16 януари 2012 г. от 19:00 ч. в Камерната зала на "Народния театър" - театърът, в който е поставена последната творба на големия български режисьор - "Вишнева градина".

Валентина Радинска е родена на 11 септември 1951 г. в семейството на журналист в град Сливен. Следва две години българска филология в СУ "Климент Охридски", след което учи в Литературния институт "Максим Горки" в Москва и го завършва през 1976 г.

Работи като журналист във в. "Народна младеж", а после - 12 години като редактор в Студия за игрални филми "Бояна". От 1992 до края на 1994 завежда отдел "Цивилизации" във в. "Континент". От декември 1994 работи като редактор, а от юли 1999 - до юли 2002 - като главен редактор на сп. "Европа 2001". От 1996 до 2008 г. заедно с проф. Симеон Янев води спецкурс по творческо писане, а в последните 4 години - и магистърски семинар по същата специалност в СУ "Климент Охридски". През март 2002 г. Валентина Радинска създава неправителствената организация Българско сдружение "Живот с ДЦП" (детска церебрална парализа). Работи по проекти, свързани с проблемите на семействата, които отглеждат вкъщи деца-инвалиди. Автор е на три реализирани документални сценария на социална тема, както и на сценария на телевизионния филм на БНТ - "Птицата" (2003).

Автор е на седем книги със стихове: "Към мен върви човек" ("Народна младеж", 1977); "Нощна книга" ( "Хр. Г. Данов" 1983); "Не" ( "Георги Бакалов" 1988); "Чистилище" (ИК "Няголова" 1992); "Всичко" (ИК "Иван Вазов" 1995); "Поне" (ИК "Хемус" 2001) и "Дъждовете" ( "Захари Стоянов", 2009). Тя е автор и на литературно-критическото изследване "Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците" (1997), за което получава наградата за критика на в-к "Век 21". През 1998 г. получава националната наградата "Мара Белчева" за цялостно поетично творчество. 

Носителка е и на наградата за поезия "Златен ланец" на в-к "Труд" ( 2009). За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева Валентина Радинска е носител на награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Превеждала е и стихове на А. С. Пушкин, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др. Член е на Сдружението на българските писатели и на българския ПЕН-клуб. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.