Младият скулптор Кирил Кузманов, известен сред приятелите си като Ки Ре, добре познат на куратори и колекционери на няколко континента като талантлив и многообещаващ артист, е решил да превърне залинелия пловдивски квартал "Капана" в арт субект. До края на годината на централната ул. "Златарска" трябва да бъде реализирана инсталация от огледала, която е кулминацията на неговия "Проект 0". Така по линия на изкуството и участието в нещо общо и хубаво обитателите на "Капана" ще видят квартала и себе си по нов начин, смята авторът.
Кирил Кузманов е роден през 1981 г. в семейство на шестима. Има двама по-малки братя, една по-голяма сестра и племенник, с когото споделя рождения си ден.
През 1995 г. (след като е присъствал на запалването на Партийния дом и се е редил на опашки в супермаркетите за 100 грама кашкавал) Кирил Кузманов заминава да учи в Художественото училище в Смолян. Благодарен е на демократичните си родители, които подкрепят желанията му, и разказва, че през 90-те години пътуването до Смолян "си беше цяло пътешествие - с влак до Пловдив, оттам с някакви маршрутки, свличащи се пътища, през зимата вали, не е почистено, пътуване по 6-8 часа...". По същото време започва да обикаля из страната, заради интереса си към алпинизма и твърди, че е имал "късмета и съдбата" да срещне "много интересни хора, които се занимават с театър, кино, музика и най-различни видове изкуства, някакъв особен софийски ъндърграунд от хора, които слушат пънк, даркуейв и електронна музика".
Инфографика
Увеличаване
Нататък той трупа опит, като завършва скулптура в курса на Емил Попов в Националната художествена академия и пътува в Северна Америка и Европа, за да се запознае с важни произведения на изкуството, колекции и автори. През 2009 г., във връзка с проекта си "Неопитомим е вятърът", Кирил Кузманов заминава за Азия и Близкия изток - дестинации, от които иска да има "реален, мой, личен, персонален опит". С тази цел изминава около 60 000 километра и, да, пътуването го е променило, но той все още не се определя като човек, за когото пътешествията са фетиш, защото смята, че промяната е неизбежна: "За една година човек и в София да стои, пак се променя." В неговия случай просто опитът е по-интензивен - помагал е в товаренето на кервани, сглобявал е юрти, строил е покрив на училище в Кашмир, пребивавал е в пустинните райони на Казахстан, прекарвал е дълго време в различни планински вериги, прекосявал е няколко пустини, включително 2500 километра в Гоби и индийската пустиня Тар на мотор, който купил от местните и по-късно продал, за да реинвестира парите в пътуването си на връщане.
Умишлено пропускаме изброяването на награди на автора и списъка с реализираните му проекти (всичките са на http://kirilkuzmanov.com), за да пристигнем по-бързо до "Проект 0".
"От вратата за краката", смее се Кирил, докато разказва как две седмици след пристигането му от Азия в България е поканен да участва в годишната изложба на галерия "Сариев" "Фон: Млади автори 2010" от кураторката Владия Михайлова.
Тогава е поставено официалното начало на "Проект 0", който по концепция "предвижда изграждането на двойна огледална стена, която да пресече перпендикулярно улица "Златарска" в пловдивския квартал "Капана".
Има различни версии за наименованието на "Капана". От една страна, човек спокойно би се загубил из тесните улици, от друга, това е по-скоро добре, защото наоколо са клубовете и капаните, в които човек да почувства духа на айляка. За Кирил Кузманов мястото е най-интересно с промяната си: "Как от сърце на Пловдив, от място, което е генерирало града с търговски и културен обмен, се е трансформирало, след една урбанистична намеса (построяването на булевард "Цар Борис III Освободител" и тунела) до състоянието, в което се намира в момента."
Според думите на Владия Михайлова вниманието на Кузманов към тези детайли може да се очаква, защото: "За него важно е не само какво произведение прави, но и къде се случва и кой гледа, с други думи - къде и кой е зрителят. Това е качество на работите му, които винаги са перфектно изпълнени и с голям усет за хармоничността на всичките им елементи."
В същността си "Проект 0" се състои от 50 отделни фрагмента - 24 броя огледала с размери 204 на 102 см и 26 броя с вариращи размери, които следват очертанията на фасадите на сградите от двете страни на улицата. Елементите ще бъдат сглобени до края на годината след определяне на дата, съгласувана с община Пловдив. Административната и финансовата част на проекта се осъществява в партньорство с фондация "Отворени изкуства", зад която стои Веселина Сариева. Според нея най-важните въпроси, които "Проект 0" поставя, са тези "за промяна на нагласите по отношение на това как се изгражда мнение на общността, как се дефинира позиция, как се случват проявленията на позицията в съвременното градско живеене".
Инфографика
"Проект 0", 2010 - проектна рисунка
Увеличаване
Междувременно един от най-любопитните моменти в развитието на проекта е начинът му да остане независим. Тъй като той се самогенерира, парите са негов инструмент, а не цел. Идеята е следната: отделните фрагменти ще бъдат изработени, едва след като всички до последния бъдат заявени от конкретни хора, желаещи да се включат в "Проект 0". Така в момента на фактическата си реализация на улица "Златарска" творбата ще има 50 собственици и един автор. След това фрагментите ще бъдат демонтирани и ще заживеят свой живот при заявителите си. Песимистичното развитие, ако не се намерят заявители на всички фрагменти, според Кузманов звучи така: "Всеки заявител получава обратно сумата, която е превел по сметката на "Проект 0", и проектът се счита за приключил в този формат."
Крайният срок за заявяването е до 31 май тази година. Всеки от 24-ите фрагмента с размери 204 на 102 см е с производствена стойност 362.25 лева, останалите 26 са по 409.50 лв. До редакционното приключване на броя са заявени 25 фрагмента и инвестицията е, меко казано, примамлива, защото цената включва само разходите за материалите, а реалната стойност след осъществяването на творбата има потенциал да се увеличава, както се случва с произведенията на изкуството.
Досега "Проект 0" се развива на идейно ниво и за три години успява да се популяризира под формата на събития, семинари, изложби. Срещите въвличат ученици, културолози, изкуствоведи, които се включват към проекта и изразяват личните си позиции.
Самите хора с техните възприятия са ключов елемент в работата на Кирил Кузманов по принцип, но и в конкретния проект тук, защото той е свързан с изграждането на идейна платформа за генериране на съдържания и диалог като разширява кръга на възможните теми и проблеми и включва всички участници в проекта - партньори, групи и хора, заявили фрагменти, жителите на ул. "Златарска" в квартал "Капана", заинтересувани от проекта, социолози, културолози, изкуствоведи, архитекти.
Източник: в.Капитал