© 24 часа

Мъжете, които тогава карали москвичи, не вярвали на очите си. 

"Масово ми бибипкаха, отваряха прозорците и се провикваха: "Здравей, колежке!" Един път 4-годишната ми дъщеря ме заплаши: "Довечера ще кажа на татко какво ти говорят тия!", спомня си днес баба Мери.

Трудовият стаж минава като тютюноработничка в цигарената фабрика. Съпругът бил международен шофьор. Спечелил пари и докарал първия мерцедес 170 от Германия. 

"Знаеше, че на Запад шофирането не е само мъжка работа, и не трябваше дълго да ме убеждава", казва Костова.

"Нямам нито едно нарушение. Не съм имала проблеми с КАТ, само един непрекъснато ме спираше да проверява дали возя повече от петима души", спомня си тя.

"Нямат брой сватбите, на които роднини, близки и познати ме канеха да карам булките с мерцедеса. Не можех да откажа", разказва тя.

"Да си шофьорка в онези години имаше и недостатъци", не крие Костова. 

Най дотягало посред нощ да разкарва по домовете подпийнали гости. 

"Дойдат приятели на мъжа ми, заприказват се и се почерпят. По някое време в малките часове съпругът ми казваше: "Мери, хайде да разкараш гостите по къщите им".

Това нощно обикаляне омръзнало и му намерила цаката. Като дойдели гости, пийвала заедно с тях. Щом станело дума да ги вози, отсичала: 

"Не мога. Пила съм. В 4 ч ще тръгнат тролеите." "Така се отървах", смее се Мария.

И сега си сръбвала по 50 грама ракийка или по чаша винце. Изпушвала всеки ден по 10 цигари, все пак е бивша тютюноработничка.

Източник: в. "24 часа"