Пътят, който извървя, за да стане водеща на новините по bTV

Водещата на bTV новините Виктория Готева разказва за предизвикателствата по пътя на успешния журналист, какво за нея е успехът и значимостта на професията пред Иво Ангелов. Тя сподели откровено и за детството си и какво място намира журналистиката в него.

- Г-жо Готева, вие сте участвали в редица обучения за журналисти в България и в Европа с лектори от водещи световни медии. От какво трябваше да се откажете и с какво ви се наложи да свикнете в името на успеха?

Обученията бяха страхотни и до голяма степен разшириха светогледа ми и показаха добри практики в професията. Със сигурност съм се отказала от доста неща в живота си, но никога не съм разсъждавала в посока, че правя големи жертви. Всеки жертва нещо - част от личния живот, от съня, от спокойствието, от безгрижието. Няма как да си успешен, ако не правиш жертви. Въпросът е да ги приемаш, да не съжаляваш и да не очакваш похвала за тях. И най-важното - да обичаш това, което правиш.

За мен успехът се изразява в това човек да е постигнал голяма част от целите си и да се чувства щастлив с живота си. Тези две неща смятам, че е важно да вървят ръка за ръка. Познавам много успешни хора, които не са щастливи. И обратното - много щастливи хора, които не са успешни. Затова смятам, че човек трябва да знае какво го прави смислен ида се бори за него. Моята формула за успех е труд, упоритост, смелост и любов. Добавям и късмет, срещайки по пътя си хора, които да оценят усилията ти. Знаете ли, смятам, че националността има голямо значение за развитието на един журналист. Всички ние работим с езика и трябва да го познаваме и използваме много добре, а и всеки човек принадлежи към определена нация, чиято народопсихология познава, има контекст за историческите и политическите събития, знае какво е важно и какви са проблемите. Възможно е тези познания да дойдат и когато човек смени държавата, в която живее, и прекара на новото място години от своя живот, за да опознае културата и проблемите на другата националност. Такава например е работата на кореспондентите - журналисти, които живеят извън България, но предават за медии в нашата страна.

- Какво беше за вас най-голямо предизвикателство до успешната професионална реализация?

- Най-трудно беше началото - да попадна в среда, да се науча, да не се откажа. Всъщност предизвикателствата продължават и до днес. Осъзнавам отговорността, която нося като журналист. Всеки ден е предизвикателство - да търся и подбирам информация, която да представя на зрителите. Всички се борим за тяхното доверие и не бива да ги подвеждаме.

- Като репортер отразявате широк спектър от теми, особено социалните. Именно тогава ли сте радостна и най-доволна - когато имате възможност чрез работата си да помогнете на конкретни хора, с надеждата животът им да стане по-добър?

Журналистиката е за гражданите. Не трябва да го забравяме. Новините на пръв поглед звучат всеобщо, глобално, но всъщност те касаят живота на всеки един човек. Всяка статистика е съставена от човешки съдби. Всяка промяна в законодателството ще се отрази на конкретни хора. За по-добър живот на тези конкретни хора се борим и ние като журналисти. Аз се чувствам наистина най-щастлива, когато с работата ни сме успели да помогнем на човек да промени живота си. Понякога нашите репортажи предизвикват вълна от съпричастност и помощ. Друг път насочваме вниманието към сериозен въпрос или разказвайки историята на определен човек, съдействаме проблемът да стигне на по-високо ниво и да се промени цял закон например. И още много, много ситуации, които ми дават смисъл.

- Обърнете поглед през рамо, връщайки се в годините, онези, безгрижните. Какви са вашите детски спомени с родителите, с бабите и дядовците ви, с децата и игрите на улицата?

- Имах много щастливо детство. Свързано е с много игри и хубави моменти. Моят брат Никола е с 9 години по-голям от мен, избрал ми е името и е бил много щастлив, когато съм се появила. Грижеше се за мен, играехме си, а когато пораснах, започна да ме взима и с приятелите му навън. Майка ми пък беше най-добрата ми приятелка. Исках все да съм с нея. Чудесни спомени имам и от игрите с братовчедите ми. На всички празници бяхме заедно при баба и дядо и от страна на майка ми, и от страна на баща ми. Много са спомените. Един от тях е, че до сградата, в която живееха баба и дядо, имаше пекарна. Винаги ни изпращаха да купим по два хляба, защото те бяха толкова вкусни, топли и с една хрупкава коричка, че докато се приберем с братовчедите ми, единият изчезваше...

Детството е най-чистият и безгрижен етап от живота на човек. Децата са необременени и естествени в емоциите, в думите си. Ако човек иска да се зареди с чиста и хубава енергия, най-приятният начин е да срещне дете.

- Какво място имаха телевизията и журналистиката във вашето детство?

- Изглежда основополагащо, въпреки че в семейството ми няма журналисти. Още на своя прощъпулник обаче съм хванала книгата и химикала. В нашия дом имахме и традиция всеки ден да вечеряме заедно. По това време винаги гледахме новините. Беше ми много любопитно. И така "влязох" и аз в телевизора.

Кога идва краят на детството, кои автори обича да препрочита и кой филм би избрала, ако можеше да живее в него – цялото интервю прочетете в новия брой на в-к Пенсионери.