Расте в различни форми - от изправен, до пълзящ: Някъде го наричат гюлбул, изключително полезен е 

Ако се поинтересувате от историята на розмарина (Rosmarinus officinalis), ще се убедите, че става дума за необикновена подправка. Вечнозеленият полухраст идва от Средиземноморието. Подправката намира широко приложение още в древността. За нея се носят много легенди и неслучайно е възпята в стиховтете на великия английски поет и драматург Уилям Шекспир. Векове наред на "морската роса", както още е наричан розмаринът, са приписвани чудодейни свойства. Днес сме напълно убедени в лечебните качества на подправката, но за тях ще стане дума малко по-късно.

В Древна Гърция било напълно нормално да видите ученици от школите със сплетени в косите клончета розмарин. През тези векове битувало вярването, че розмаринът подпомага паметта. Християните в Северна Европа пък смятали, че подправката запазва спомените и често била полагана в гробове или символизирала вярността на влюбените. За египтяните, евреите и римляните розмаринът, който днес е популярен и с имената ливанче, бабин косъм, индирлия и морска роса, бил свещена билка и с нейна помощ се прогонвали злите духове.

Във Франция по време на чумната епидемия се правело вино с розмарин и се оставяли клонки пред вратата като защита срещу пагубната болест. В България растението е внесено от гръцки търговци още в древни времена. То, по-често, било използвано заради лековитите му свойства, а не като подправка. Едно от традиционните български ястия с розмарин е великденското агне, пише herbamedicabg.com.

В наши дни признатите лечебни ползи от розмарина са многобройни. Билката намира приложение както в леки козметични процедури, така и при лечението на сериозни заболявания.

Розмаринът притежава общоукрепващо въздействие. Често се предписва при изтощение след тежко боледуване, при простудни заболявания, херпеси и главоболие. Подправката има свойството да възбужда секрецията на стомашните жлези, като по този начин подобрява храносмилането. Оказва благотворно въздействие върху отделителната система и стимулира жлъчната секреция.

Специфичният аромат на розмарина е всеизвестен и с ободряващите си качества.  Маслото от "морска роса" има свойството да освежава въздуха и да понижава количеството на болестотворните организми. Това го прави ефективно противогрипно средство. В ароматерапията маслото от розмарин се използва за събуждане на интереса към живота и средство срещу депресия. Подправката намира широко приложение и при лечението на мъчно заздравяващи рани, бяло течение, кожен рак, ревматични болки, ниско кръвно налягане, хронична умора и пренапрегнатост.

Широкозастъпена е практиката да се използва розмарин при проблеми с нервната система. При нервни разтройства се приемат орално по 1-2 капки масло от розмарин. Настойка от листата на билката в комбинация с лавандула пък оказва положително въздействие при хора, които са преживели инсулт.

Вече споменахме, че в Древна Гърция са смятали, че розмаринът подобрява паметта. Това е точно така. Маслото от билката стимулира паметта и концентрацията. Помага също така при частична загуба на обонянието, речта и зрението. Маслото от розмарин е полезно както за възрастните, така и за младите. То въздейства благоприятно и върху децата, които страдат от дефицит на внимание.

Вани с масло от розмарин се препоръчват за активизиране на обмяната на течности в организма. Този начин на прилагане оказва стимулиращо кръвообръщението въздействие и спомага за извеждането на мастни натрупвания от кръвоносната система.

Приложението на настройки и масло от розмарин е също така застъпено и в козметиката и спа терапиите. Розмаринът повлиява добре различни кожни проблеми, труднозарастващи рани и белези. Билкови екстракти от него се използват и при направата на различни лосиони и тоалетни млека, които третират проблеми като мазна кожа, пърхот, косопад и др.

Обикновеният розмарин (Rosmarinus officinalis) е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Той расте в района на Средиземноморието. Член е на семейството на ментата и мащерката Устноцветни, което включва и много други билки и подправки. Расте в различни форми, от изправен, до пълзящ. Изправените форми достигат 1,5 m на височина, рядко до 2 m. Листата са вечнозелени, 2 – 4 cm дълги и 2 – 5 mm широки, зелени отгоре и бели отдолу с гъсти къси власинки. Цветовете са различни на цвят – бели, розови, морави, сини.

Името "розмарин“ идва от латинското име "rosmarinus“, което предполагаемо означава "морска роса“, като някои смятат, че това би могло да произлиза от някакво друго, по-старо име.

В някои български диалекти розмаринът се нарича гюлбул (или гюлбюл), като се предполага, че това е старобългарска или дори прабългарска форма на името му.