Режисьорът Сергей Соловьов - гост на София Филм Фест в Пловдив

„Ана Каренина" може да гледате единствено тази вечер в кино „Лъки синема" от 18.30 часа. Преди прожекцията зрителите могат за се срещнат на живо и да зададат своите въпроси лично на режисьора Сергей Соловьов.

Сергей Соловьов е изключително талантлив и популярен режисьор, носител на многобройни призове за своята работа - получава Голямата награда на фестивала във Венеция. През 1975 г. е награден със „Сребърна мечка" за режисура в Берлин. През 1980 г. във Венеция негов филм получава специално поощрение от журито, а 6 години по-късно "Чуждата, бялата и сипаничавата" печели Голямата награда на журито. През 1987 г. АССА се превръща в културен феномен от времето на Перестройката, печели Специалната награда на журито на фестивала в Сан Себастиан и отбелязва началото на трилогията, продължена с "Черната роза - емблема на скръбта, червената роза - емблема на любовта" и "Дом под звездно небе".

Последният му филм „Анна Каренина" е завършен само за година, но сценарият отнема на Сергей Соловьов повече от десетилетие. Той споделя, че е бил амбициран да разкаже историята на езика на киното, но без да изопачава същността на романа. „Исках да разкажа неподправена руска история и илюстрациите в книгата, направени от великия руски художник Михаил Врубел, ми помогнаха много", казва режисьорът. „Исках да покажа руските традиции, как руснаците са живели в нравствени терзания, как са възприемали любовта, омразата и страстта. Филмът ми не е посветен на изневярата, а на цената, която трябва да платиш за любовта."

Втората прожекция от 20.45 часа е на последната лента на обичания от пловдивската публика Ким Ки-дук - „Сън", който носи отличителните черти на филм на режисьора. Налице са странният любовен триъгълник (или поне четириъгълник) и невъзможното бягство от затвора от „Стик No. 3", гротескните сцени на самонараняване и необуздано ирационалните и променящи гледната точка финални сцени от „Островът", както и присъствието на будистка статуя, която спокойно наблюдава случващото се, както в „Пролет, лято, есен, зима... и пролет".