Продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов коментираха в своя подкаст в youtube направиха видео, в което посочват, че като член на художествената комисия в Националния филмов център (НФЦ) Васил Мавриков гласува милиони левове да бъдат отпуснати за филма "Неведоми пътища" на кума му - режисьора Станислав Дончев - Стамбата.
В същото време биографичният филм "Емил", с който Иван и Андрей кандидатстват за финансиране, получава изключително ниски оценки от Мавриков при гласуването и не се класира сред първите три.
В своя подкаст двамата подчертават, че Мавриков е сценарист и играя в главната роля във филмите "Корпус за бързо реагиране" и "Корпус за бързо реагиране 2: ядрена заплаха". В тях продуцент, режисьор и съсценарист пък е самият Станислав Дончев.
"Отказваме да повярваме, че милиони, които са пари на данъкоплатци, отиват в ръцете на група семейни приятели. При даването на пари за кино водещ трябва да бъде интересът на зрителите, а не на отделен човек. Ще обжалваме, защото искаме да има качествена промяна, която да е в интерес на киноиндустрията на България. Няма как да има възход на българското кино, след като системата позволява на Васко, Стамбата и останалите сватбари да се награждават. Вярваме, че прахосничеството на държавни пари на приятелски начала ще приключи", споменават Иван и Андрей.
Васил Мавриков коментира пред "
24 часа" казуса.
"Това е нелепо твърдение - че Станислав Дончев - Стамбата, ми е кум. Ние сме колеги още от времето, когато работехме при Маги Халваджиян. Няма нищо тенденциозно. Какво да направя, че сюжетът на филма на Станислав Дончев ми е харесал. Адмирирам Иван и Андрей за това, че искат реформа в оценяването на филмите, от такава наистина има нужда. Сега излиза, че аз съм черната овца, че съм виновен. Не знам защо ме нападат персонално", коментира още Мавриков."
Иван Христов и Андрей Арнаудов ще обжалват решението на комисията. Според тях това отнеме около 5 години в съда и означава, че няма да има финансиране за избраните филми от тази сесия.
Ето какво написа по този повод режисьорът на "Гунди", който се превърна в най-успешния български филм от 1989 г. насам
"Един единствен път съм бил в художествена комисия към НФЦ и това ми стига за цял живот.
Няма да забравя, колко тежка и отговорна задача е това. Стотици страници сценарии, експликации и други документи, които трябва да се изчетат и оценят в рамките на месец и малко. Всяка една страница трябваше да се изчете внимателно и на свежо.
Над 50% от кандидатстващите ми бяха познати и приятели. Беше тежка задача, да разделя професионалното от личното. Но такава беше задачата. Много познати и приятели бяха разочаровани, че не им бях дал много високи оценки, но все пак, аз оценявах филмовите проекти, а не тях. От някои колеги беше разбрано, от други не. Със сигурност, с някои от моите оценки, не съм бил напълно прав, но тогава така съм преценил. Поех си отговорността.
Предупреждаваха ме, че ще ми се обаждат хора да ме молят да им давам високи оценки. Това не се случи. Никой не посмя. Може би, защото знаят, че за въпроси свързани с работа съм безкомпромисен.
Споделям това тук, като част от възмущението си, как може членове на художествена комисия към НФЦ, да са толкова безочливи и безпардонни. Как е възможно, с лека ръка, да посичаш нечии мечти и потенциално успешни филмови проекти, за да дадеш път на свой приятел и колега. Това ме изкарва извън равновесно състояние и провокира силен гняв у мен.
Кино гилдията ни е съставена от една шепа хора и винаги, по един или друг начин, ще има някакъв вид конфликт на интереси. Това е неизбежно. Въпросът е, тези членове на комисии, да имат доблестта да бъдат честни и безпристрастни. Също така, трябва да се направят промени в системата за оценяване, защото е недопустимо, дори само един член от комисията, да има толкова силно влияние върху крайния резултат.