Скритите братовчедки на кралица Елизабет били обявени за мъртви, докато всъщност били живи

Те са една от най-големите тайни на кралското семейство, държани цял живот на една ръка разстояние. За тях разказват Vesti.bg.

Катрин и Нериса Боус-Лайън, първите братовчедки на покойната кралица Елизабет II, и един от най-добре пазените скандали на Бъкингамския дворец. И двете жени са били с увреждания, заради което са пратени в дом за душевно болни, където се съобщава, че умират през 1963г. 

Но това не е истината.

Сега почти не се говори за братовчедките на кралицата, те са символи на епоха, когато нещата са били много различни, когато болестта е била слабо разбрана и образът е бил най-важното нещо за кралското семейство.

Катрин, родена през 1926 г., и Нериса, родена през 1919 г., са дъщери на Джон Хърбърт Боус-Лион, брат на кралицата майка – и съпругата му Фенела. Връзките с кралското семейство означават, че те са първи братовчеди на кралица Елизабет II.

Сестрите са родени със сериозни затруднения в ученето и слаби когнитивни възможности. След смъртта на баща си през 1930 г. са приети в психиатрична институция, Royal Earlswood Hospital в Редхил, Лондон, през 1941 г. 

Earlswood е била сред най-добрите институции за хора с умствени увреждания, но продължава да е далеч, както от днешните стандарти, така и от кралските. Пациентите са получавали собствените си дрехи само когато са имали посетители и поне една бивша медицинска сестра твърди, че пациентите са били малтретирани.

Братовчедите на Нериса и Катрин - Идонеа, Етелдреда и Розмари – дъщерите на сестрата на Фенела, Хариет – също са имали подобни увреждания.  Смята се, че болестта им е наследствена и произлиза от общия им дядо по майчина линия, Чарлз Трефусис, 21-ви барон на Клифтън.

Всички душевно болни кралски особи са приети в болницата в един и същи ден.

Катрин и Нериса са били обявени за починали в изданието от 1963 г. на Burke's Peerage – справочник за аристокрацията на нацията – когато всъщност и двете са били живи. 

Нериса умира на 66 години през 1986 г. и е погребана в гроб, маркиран само с табелка и сериен номер. Катрин остава в болницата до 1997 г., когато тя затваря, заради обвинения за злоупотреба, а след това живее в друг дом в Съри.

Катрин умира на 87 години през 2014 г.

По това време има опасения, че състоянието на сестрите може да застраши социалното положение на кралското семейство поради стигмата около умствените затруднения.

Историята на двете жени излезе наяве през 1987 г., малко след смъртта на Нериса. Болницата потвърди, че Катрин и Нериса са свързани с кралското семейство след доклад, който се появи в The Sun.

По това време Бъкингамският дворец каза, че кралицата е запозната с доклада, но добави: “Нямаме никакъв коментар за него. Това е въпрос на семейство Боус-Лайън."

Лейди Елизабет Ансън, племенница на двете сестри, също излезе с изявление пред BBC от името на семейство Боус-Лайън, в което се казва, че “не е имало опит за скриване" на жените и че много членове на семейството са посещавали сестрите.

Историята отново доби популярност  през 2011 г., когато беше направен документален филм на Channel 4, озаглавен The Queen's Hidden Cousins, за петте момичета Боус-Лайън. Ново поколение хора бяха възмутени от скандала, тъй като документалният филм предполагаше, че братовчедите са били третирани студено от кралското семейство.

След излъчването на документалния филм източник, близък до Бъкингамския дворец, определи твърденията като “пълни лъжи".

“Кралицата е много, много разстроена от мисълта, че се прави тази програма", каза източникът.

“И Катрин, и Нериса бяха посещавани много редовно от семейството си, но нито една от тях не можеше да говори и през целия си живот мислеха като 4-годишни.", допълва източникът.

Документалният филм на Channel 4 твърди, че  няма доказателства, които да предполагат, че някой от кралските особи някога е посещавал Катрин и Нериса.

Дот Пенфолд, бивша сестра в болницата, където бяха приети сестрите, сподели, че те не са били посещавани  от години.

“Впечатлението, което имах, беше, че са били забравени", спомня си тя.

Онел Брейтуейт, която като медицинска сестра се грижеше за момичетата, каза: "Те нямаха никаква реч, но сочеха и издаваха звуци и когато ги познавахте, можехте да разберете какво се опитват да кажат. "

"Днес вероятно щяха да минат през логопедична терапия и щяха да общуват много по-добре. Те разбираха повече, отколкото си мислите."

"Ако кралицата или кралицата майка  бяха по телевизията, те се покланяха– много царствено, много ниско. Очевидно е имало някакъв спомен.  Беше толкова тъжно. Помислете само за живота, който може да са имали. Бяха две прекрасни сестри.