Една странна и неочаквана изложба - така, извън контекста на това, което ни заобикаля, че и след като я види човек, преценката малко трудно се промъква между предварителните очаквания.
Може би първото, което си казваш, е "защо пък не!". И усещането за това, колко човешки пътеки сме забравили и засипали с "модерното" си ежедневие. И още, че трябва да откриваме не само бъдещето си, но и миналото си. Да! - малко повече литература и, ако щете слово - темата на изложбата просто иска необходима коректност към литературния оригинал. (Защо пък сме решили, че нечленоразделната реч на масовата нефигуралност може да измести могъщата сугестия на словото?).
Просто темата на изложбата е родила формата си. Монолог или диалог - представената изложба е далече от търсенето на провокации и полемики. Тя просто е такава, каквато е и с въпросите и отговорите си е на вашето любезно внимание - не като носталгични симулации и умиление, а с истински жив интерес и контакт.
проф. Иван Праматаров
Яким Дейков е роден през 1965 г. През 1990 г. завършва НХА специалност "Консервация и реставрация". Преподавател в УАСГ София в катедра "рисуване и моделиране".