©

Мерките и теглилките не са царствени знаци, не блестят в злато и сребро, но са малките неща с голямо значение в човешкия бит векове наред, казват историците. И някак уж ги познаваме, но не знаем много за тях, въпреки че сме чели, гледали филми, разглеждали музеи и сайтове, дори имаме в домовете си по някоя подобна родова реликва.

За българите от ХХI век, свикнали да пресмятат с десетичната мерна система, да си служат с електронни измервателни уреди и да пазаруват вече в евро, със сигурност ще е интересно как се е стигнало дотук.

От древността хората са измервали всекидневната си земеделска, търговска или строителна дейност. В първоначалния смисъл под мерки се разбирали мерките за дължина, повърхнина и обем, мерките за маса (тегло) и за монети. Като средство за измерване на дължини са използвани разлини части от човешкото тяло - педя, стъпка (фут), лакът (аршин) и др. Като мярка за тегло са служели дори пшениченото и бобовото зърно.

В експозицията са намерили място миниатюрни везни и мерки за пръстени, използвани в ювелирното изкуство, кантарче за теглене на бебета, различни по вид и размер - ведра и котли за течности, крини и чували за жито. Много са и специфични за различни отрасли на стопанския живот мерки - аршини и метри, стъкленици, кесии за пари...

У нас метричната система се въвежда на 15.11.1888 г., когато е приет Закон за мерките и теглилките. Макар и до днес да казваме: "на една ръка разстояние", "не ме мери с твоя аршин" и пр., промените са огромни и много от мерките и теглилките от преди век-два са безценни експонати. В изложбата могат да бъдат видяни любопитни за окото и занимателни за ума неща, а досегът с други времена и нрави е вълнуващ. Всеки посетител ще може да провери "колко тежи" и "какво тегло носи" в деня на откриването. Иначе изложбата остава в импозантната Куюмджиева къща - Етнографския музей в Пловдив, до края на януари.