ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Музика
Личности
Културни
Кино и филми
Други
Кулинарни
Старобългарските думи, които използваме и до днес
Автор: Екип Plovdiv24.bg 13:35 / 25.12.2024Коментари (0)7784
©
Наричан славянски език, поставил основите на църковнославянския, старобългарският е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. Познат е с различни имена, използвани от различните изследователи, сред които старославянски, старословенски, като името, с което е останал и най-познат днес – старобългарски език – е дадено от Юрий Венелин, Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер, открили приликата между славянския и българския език. Именно тази прилика е причината да се нарича освен старобългарски и старославянски език.

Следва да се има предвид обаче, че това не е нито общославянски книжовен език, нито праславянски език, както и че най-коректното, почиващо на доказателства и научно обосновано наименование на този език, наричан по десетки начини, е само "старобългарски език“.

Старобългарският е изиграл важна роля за появата и развитието на езика, който използваме днес. Редица старобългарски думи в съвременния български език са ежедневна част от речта ни, без дори да подозираме за стария им произход. Удивително е как този стар език, третият след старогръцкия и латинския, който през средните векове в Европа е бил употребяван в богослужението и администрацията, език, на който творили литература и поезия, остава жив чрез старобългарските думи в съвременния български език, които използваме и днес.

Като всеки език, произлизащ от народа, и старобългарският е търпял развитие и промени, за да отговори на нуждите. Така се стига до:

Прибавяне на нови значения към вече съществуващи такива на част от думите.

Прибавяне на заемки към езика – на чужди думи от чужди езици, за които няма родна дума.

Измисляне и прибавяне на нови думи към езика. Именно сред тези нови старобългарски думи откриваме и онези, които и днес използваме в съвременния български език.

Старобългарски думи в съвременния български език:

Повечето българи не подозират, че едни от най-употребяваните в ежедневието думи днес всъщност са наследени от старобългарския език и възникнали именно като част от него. Старобългарски думи в съвременния български език са: 

-благодаря, благодетел, благодат, безсмъртие, лицемер, невъзможно, милосърдие, болен, брада, веселие, вход, венец – от "венець", вяра – от "вера", глава, глас, гнездо, гора, гроб –  от "гробъ", грозен –  от "грозьнъ", което на старобългарски обаче значело ужасен и страшен и не е било свързано с физически възприятия за красота, както е днес, гордост – от "гръдость", греховен  – от "греховьнъ", двор – от "дворъ", дебел – от "дебелъ", длъжник – от "длъжьникъ", доблест – от "добльство", дом – от "домъ", доброта, достойно – от "достоино", душа – от "доуша", дружба – от "дроужьба", държава – от "дрьжава", дърво – от "дръво", дъжд – от "дъждь", дихание – от "дъхание", единство – от "единьство", желание – от "желание", жена, живот – от "животъ", жертва – от "жрьтва", звезда, завещавам – от "завещавать", любов, молитва, молба, мост, мрак, народ, родител, роса, свиня, свобода, село, сестра, сила, скръб, стар,  страдание, страна, спасение, сътворение, човек, чест, хляб, щастие, недоумение и др., които използваме ежедневно, без да подозираме произхода им

Прави впечатление, че някои думи, наследени и останали в езика ни от старобългарския език, са непроменени, докато при други се забелязва малка промяна, включително и в значението, с което се използват.

Любопитни са и старобългарски думи, които използваме днес в разговорната реч и литературата, в творчеството, тъй като придават колорит. Със сигурност сте срещали приказка или разказ, в който Малък Сечко задухал и довел студовете и бурите или си стегнал кожуха, за да си ходи и за да отстъпи място на слънцето. Всъщност Малък Сечко не е име на литературен герой или измислено от творците, а названието на месец февруари на старобългарски език. Подобна е и историята за Голям Сечко – така наричали на старобългарски език месец януари.

Така в езика и днес, богат и пъстър, откриваме и частички от корените си чрез старобългарски думи, използвани в съвременния български език, пише actualno.com.







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Любопитни новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Декември 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Хороскоп за деня
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Пожари 2024
Коледно-новогодишни празници 2024/2025
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: