По това време хората обичали да спорят и да говорят унищожително за Исус. Веднъж на един такъв спор присъствал и св. Стефан. Евреи, фарисеи и садукеи се горещели и присмивали, отричали и поругавали, ала никой нямал нито силата на вярата, нито обаянието и красноречието на светеца, който защитил своя Бог и оставил без аргументи противниците. Доказал им без никакво съмнение, че само хора без ценности и морал не вярват. Но кой иска да се чувства лош човек и да не може да докаже противното?
Обидените пораженци заловили светеца, обявили го за изменник на Мойсеевите закони и го хвърлили в ръцете на заблудения и разгневен народ да се разправя с него. Убили го с камъни, а той и в предсмъртния си час се молел за душите на убийците си: „Господи, не им го вменявай в грях." Разкъсаните му дрехи дали на този, който най-яростно хвърлял камъни, някой си Сава. Разказват, че дрехите сторили чудо - магията и силната вяра на светеца превърнали след време този човек в ревностен християнин.
Добри хора християни взели тялото на светеца и го погребали достойно близо до Йерусалим. Култът към св. Стефан нараства още повече с пренасяне на мощите му в Цариград (днес Истанбул). Преданието разказва, че когато наближили мястото, където днес се намира църквата „Св. Стефан", конете спрели и проговорили с човешки глас: „Светецът трябва да бъде поставен тук." Така и сторили, а празникът му и до днес се чества на третия ден на Коледа, 27 декември. Празничните ритуали са свързани с посланията и магията на голямото Рождество Христово.