Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Музика
Личности
Културни
Кино и филми
Други
Кулинарни
| Стрелча - градът на стрелците | ||||||
| ||||||
| Дори и да се случи, обезличаването на българските курорти и уеднаквяването им с други европейски дестинации няма да е толкова лесно постижимо. И тук не става дума за туристически оптимизъм, а за успокояващ реализъм. Горчивият опит на големите ни морски курорти, където броят на хотелите опита да надхвърли този на посетителите, явно ще послужи за урок. Може би ще останат и такива места, където след време няма да се събарят почивни бази, за да се привличат туристи. Това засега остава една аргументирана оптимистична теория. Стрелча съвсем не е място, което ще привлича само чужденци, които така или иначе няма да оставят непосетен курорт. Удобното местоположение на балнеолечебния курорт несъмнено ще докара в Стрелча жадуващи за екотуризъм и спокойствие посетители. Градът е отдалечен само на 60 км от най-близкото летище в Пловдив, на около 100 км от София и само на 14 км от Панагюрище. С това обаче свършват фактите, които биха подплатили тезата, че Стрелча не е място, което да те откъсне от урбанизацията и забързания живот. В 6-хилядното градче има два хотела, няколко почивни бази и балнеосанаториум. Те са така разположени обаче, че не се натрапват в полезрението, въпреки че броят им за площта на града си е сериозен. Градът е разположен в южното подножие на същинска Средна гора в долината на р.Стрелчанска Луда Яна. Гордостта на Стрелча безспорно са минералните извори. Водата в тях е гореща, слабо минерализирана и с ниска водна твърдост. Лечебните й свойства привличат както ентусиастите, които са убедени, че наистина помага, така и любопитните песимисти. И няма как да е иначе, защото според стрелчани водата им лекува проблеми в опорно-двигателния апарат, нервната система, сърдечно-съдови заболявания, проблеми на дихателните пътища, гинекологични заболявания и др. Приложението на такива лечения е осигурено в балнеосанаториума, който предлага и медицинска консултация. Минералната вода в Стрелча наистина е издигната в култ - освен в санаториума тя се предлага и в хотелите. В центъра на града е и градската чешма, която също е с минерална вода. Друго предимство на Стрелча като избор за почивка и релаксация са цените. Местни или туристи, в заведенията в града посрещат всички клиенти на едни цени, които могат да накарат всеки турист да удължи почивката си. Същевременно градът няма да отегчи гостите си с вече традиционните за всеки курорт безброй кафенета, клубове и дискотеки. Тук всичко е премерено, ненатрапчиво и издържано според духа и историята на Стрелча. А тя - историята, е навсякъде и не само напомня, а ясно показва възрожденския дух на града. Политика на общината и на всички местни жители е при строеж на сграда приоритет да е възрожденската архитектура. Автентични възрожденски постройки обаче липсват, защото за последно градът е бил напълно опожарен след Априлското въстание. Незнайно как обаче Стрелча се е спасил от бурното социалистическо панелно строителство на миналия век. Причината може би е в това, че е обявен за град едва през 1969 г., а 8 години по-късно става и общински център. Липсата на еднотипни сгради обаче в момента му придава особено очарование. Жилави хора са стрелчани. Опазили са и традициите си, и културата си, и колорита на града си. Ключът към тази похвална държеливост се крие в легендите, предавани от поколение на поколение. "Стрелча идва от стрелъч или стрелец. Най-общо наименованието е град на стрелци. Гарнизон от римски стрелци е пазил прохода от нашественици", разказва уредникът на историческия музей Андон Божков. Е, сега "нашественици" в града се посрещат на драго сърце, а стрелците пазители явно са в заслужен отпуск, защото никой не се е оплаквал от тях. Но според преданието техните лъкове са винаги под ръка, за да предпазят града от беди, сигурни са местните жители. Иначе ред паметници на културата свидетелстват за живот в Стрелча още през V в. пр. Хр. Оттогава датира и тракийската гробница "Жаба могила" в околностите му, която е историческата гордост на Стрелча. Комплексът е от времето на бесите, които са населявали околните земи. Състои се от гробница-мавзолей и светилище-храм. Според друга местна легенда пък именно в гробницата известно време е престояло и култовото златно Панагюрско съкровище. Превръщането на гробницата в атрактивен туристически обект обаче засега е проблем. В Стрелча тепърва очакват засилен инвеститорски интерес, който да подобри инфраструктурата в града. В момента до "Жаба могила" е почти невъзможно да се стигне без местен придружител - няма път, а гробницата до последно остава скрита за очите на зле ориентирания в околността турист. Въпреки желанието за инвестиции обаче в Стрелча са категорични, че духът на града трябва да се запази. И пак посягат към историята. Сред посещаваните забележителности е и средновековната крепост "Стрелчанско кале". Построена е през IX в. и използвана до XIV в. Крепостта до ден днешен е запазила здрави 8-метровите защитни стени. Освен минералните извори и културно-историческите паметници Стрелча има и друга гордост, която го отличава от почти всички градове в България. През 1996 г. в Стрелча за първи път се провежда Празникът на розата, който през последните години се превърна в традиция навсякъде, където има розопроизводство. С над 3000 декара маслодайна роза Стрелча е водещ розопроизводител в страната. Нещо повече, стрелчани са особено чувствителни към темата и не позволяват и дума да се рече, че има район с по-голямо производство. "В Казанлък розата да е по-маслодайна? Няма такова нещо. Защо тогава купуват от нас?", искрено убедени са местните жители. Категорични са, че освен поминък за тях розата е и като магнит за чуждестранните туристи. Още повече, че времето, когато целият град започва да ухае на розов цвят, съвпада и с началото на летния туристически сезон. През лятото любопитни погледи събират и лавандуловите насаждения, които освен атракция осигуряват и производство на етерични масла. Въпреки идеалните климатични условия, характерен поминък и традиции в туризма годините на прехода са се отразили на битието на Стрелча. Сред целите на местното управление е връщането на младите хора в града и вдигането стандарта на живот. Местните признават, че младежите бягат в Пловдив, София и Пазарджик в търсене на по-добре платена работа и повече възможности за реализация. "Всеки малък град е страдал от обезлюдяване. В испанския град Мурсия има цяла стрелчанска колония. Въпреки това обаче отливът постепенно отминава и животът тук вече се завръща", разказват ни в Стрелча. И може би имат право. Около обяд, когато времето в града спира за около час, за живота в него напомня само пълният училищен двор. И контейнерите празнуват влизането ни в ЕС. Това, което ще смае всеки новопристигнал в Стрелча, са... контейнерите за смет. Не, не са препълнени, явно се извозват редовно. Върху всеки контейнер обаче гордо се кипри знаме на страна от Европейския съюз. Определено провокативната идея е с трудно разгадаема история. Оказа се, че никой в града не е против членството ни в Евросъюза и не с такава цел националните знамена на страните членки красят кофите. Инициативата била на местното училище. По време на коледните празници учениците доброволно изрисували контейнерите. Облагородени кофи за смет дори били изпратени в други градове. Първите заселници идват през V хил.пр.Хр. Община Стрелча се намира в северната част от Пазарджишка област, като граничи с Панагюрище, Пазарджик, Копривщица, Хисаря и Съединение. Наброява 5652 жители. Градът се намира на 450 м надморска височина. През него минава река Стрелчанска Луда Яна. Заради мекия климат и плодородните почви животът тук не е прекъсвал от V хил.пр.Хр. В края на II хил.пр.Хр. в Стрелчанския регион се установява тракийското племе великокойлалети - клон на бесите, разположени в Родопите и северозападния район на р. Хебър. През периода VI - III в. великокойлалетите и бесите стават част от Одриската държава. Това е време на небивал възход на творческите възможности на местните траки. В периода IХ-ХIV в. българите, установени трайно в долината на реката, изграждат силна укрепителна система. Доказателство са руините на крепостта Галата. Информацията е на вестник "Сега". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Страховитите предсказания на AI Ванга за 2025-та
14:53 / 28.12.2024
Свалят две предавания от ефир
09:34 / 30.12.2024
Почина незабравима актриса
11:02 / 28.12.2024
Скъпотията във Велинград достигна нови висоти
10:50 / 28.12.2024
Най-после радост в семейството на Брус Уилис
15:00 / 28.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
