Тео Ушев: Изборът за български филм за "Оскар" е нелигитимен

Филмът "Страх" на режисьора Ивайло Христов е българското предложение за "Оскар" за международен филм, съобщиха от пресцентъра на Министерството на културата. Сюжетът се завъртва около историята на вдовицата Светла (Светлана Янчева), която наскоро е загубила работата си като учителка. Селото ѝ е близо до границата с Турция и край него често се появяват бежанци. Един ден Светла среща в гората мигрант от Африка (Майкъл Флеминг). Срещата променя както нейния живот, така и този на живеещите в селото, които са категорични, че пришълецът трябва да напусне.

Двата филма, между които е бил изборът са българското предложение за "Оскар" са "Страх" и "Жените наистина плачат" (б.р. - в него участва новата звезда на световното кино - Мария Бакалова).

“Страх" е избран от жури с председател кинокритика проф. Божидар Манов и в състав: Светла Ганева - оператор, Ралица Петрова - режисьор, Теодор Ушев - аниматор и режисьор, Виктор Чучков-младши - режисьор, Александър Грозев - кинокритик, и проф. Любомир Халачев - режисьор. Според Тео Ушев, обявен за най-влиятелен аниматор в света за последните 25 години, изборът е нелигитимен. Ето защо:

Точно преди за замина от България се съгласих да участвам в комисията по определяне на българския участник за най-добър чуждестранен филм. Всъщност, отложих билета си, за да участвам.

Трябваше да бъдем 7 човека. Останалите членове на комисията няма да назовавам, оставям на тях да го съобщят.

Няма да коментирам и качествата на предложените филми. Протече интересна дискусия, доста смислена, между другото.

Накрая се разбра, че никой не е склонен да отстъпи от принципите си. Резултатът - 4:3 в полза на "Страх" на режисьора Ивайло Христов (3 гласа имаше "Жените наистина плачат")

По вкус и цвят, приятели няма. Но направи впечатление поколенческото разделение във вкусовете и възприятита ни...

Но имаше един проблем, който доста ме притеснява.

И той беше, че от предвидените 7 човека, присъстваха само... 5!

Де факто, ако се брояха само гласовете на присъстващите, резултатът щеше да бъде 3:2 в полза на "Жените наистина плачат".

Останалите 2 бяха изпратили само гласовете си. Така, на практика, дискусията нямаше никакъв смисъл, защото накрая, така или иначе се събраха картите, и механично беше решен казуса.

Единият участник имаше основателни причини за отсъствие (операция - остава въпросът защо не е сменен?). Той поне беше достъпен по тел. (проведохме разговор с него).



Другият се беше скрил. Бил недостъпен - там където бил, нямало интернет, нямало тел...?! Кое ли е това място?

Остава за мен въпроса - какъв е смисъла на подобни събирания и дискусии, ако всичко се свежда до елементарен глас?

Ако аргументите остават във въздуха, или някой "велик" фактор въобще не си е направил труда да чуе или изложи своите?

За мен, персонално, изводите са ясни:

1. Така полученият резултат е нелигитимен.

2. Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети.

3. Аз лично повече няма да участвам в никакви комисии, комитети и прочие безсмислени дейности свързани с Българското кино. Докато не видя реално желание за промяна.

4. В България продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм.

П.С. Моля, този статус да не се чете като критика към филма "Страх". Филмът има своите несъмнени достойнства и качества (камерата на Емил Христов и играта на Светлана Янчева са феноменални) и се надявам на достойното му представяне.).