ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Музика
Личности
Културни
Кино и филми
Други
Кулинарни
Той губи ръцете си на 15, става параолимпиец и депутат, а днес има филм за него и живота му | ||||||
| ||||||
Поводът "Уикенд“ да интервюира 33-годишния спортист, протезист и бивш народен представител от БСП точно в този момент е новият филм на Башар Рахал и Ники Илиев. В драмата "Без крила" е разказан животът на героичния параолимпиец, а главната роля се изпълнява от Наум Шопов. - Михаил, как се почувствахте, когато изгледахте филма "Без крила", в който е разказан вашият живот? - Останах изключително впечатлен. Навя ми спомени. Филмът е страшно въздействащ - видях много разплакани зрители в публиката след финалните надписи. Българите трябва да разберат, че има и различни хора, такива като мен. - Имаше ли вариант вие да изиграете себе си във филма, а не Наум Шопов да е в главната роля? - Ако филмът пожъне успех и решат за му направят продължение, бих изиграл себе си. Няколко пъти с режисьора Ники Илиев сме се шегували, че във втората част аз ще поема ролята. Бих го направил, ще бъде много интересно. Впрочем в някои от сцените в "Без крила" аз участвам като американски състезател. - На 15 години губите ръцете си след инцидент. Колко време продължи лечението ви? Имахте ли депресивни моменти? - Три месеца прекарах в болницата. Там ми даваха успокоителни, които притъпяваха чувството ми какво се случва с мен. Знаех само, че имам два варианта. Единият беше да съм човек с увреждания, който не прави нищо и очаква държавната система да го поддържа. Вторият - да продължа напред. Избрах да се боря. Мечтател съм и винаги съм се опитвал да надскоча себе си. Станалото беше факт и не можех да го променя по никакъв начин. - Как приемахте втренчените в протезите ви погледи? - Има три типа хора. Едните гледат надолу в земята, когато вървят. Другите са насочили погледите си към отсрещните хора, а третите - право напред и не обръщат внимание на околните. В началото нямах протези и носех риза с дълъг ръкав. Виждах насочените към мен погледи и тогава реших да гледам само направо, да не обръщам внимание на нищо друго. Това реално ме спаси да не се отчая, че нямам две ръце и че винаги ще има вторачени в мен очи. - Какво се промени, когато ви направиха първите протези? - Беше ме срам, че имам протези, въпреки че моите бяха доста реалистични. Притеснявах се. Веднъж леля ми предложи да излезем на кафе. Отидохме и в заведението забелязах, че хората от околните маси почти не ми обръщаха внимание. С времето осъзнах, че греша, криейки с протезите факта, че нямам ръце. Взех решение да махна лявата, която и без това не ми беше удобна, а и не беше функционална. Протезата на дясната ръка ми е необходима. С нея пазарувам, шофирам, карам АТV... Мечтата ми беше да имам пистов мотор, но не може да го карам без лява ръка. Купих си електрически. - Редовно ли си карате мотора? - С приятелката ми Божидара сключихме брак. Тогава си казах, че занапред трябва да мисля и за съпругата си. Една купчина ламарини не ми е по-важна от жената и детето. Напролет ще продам мотора с благотворителна цел, за да бъдат направени протези на хора, които не разполагат с финансови възможности. - Параолимпийската състезателка Стела Енева ви насочва към спорта. Трудности по време на тренировките срещал ли сте? - За параолимпиадата в Лондон имах покрит норматив, но от федерацията ми казаха, че съм още млад и е по-добре да изчакаме за след 4 години. След това покрих норматива и за игрите в Рио де Жанейро, но пак не ми позволиха да замина. Миналата година бях решил да се връщам в спорта. Преди олимпиадата станах вицеевропейски шампион. С треньора ми Георги Гетов гледахме клип и видяхме, че петият състезател от Беларус присъства на параолимпиадата, което не беше логично. Тогава си казах, че предпочитам да не се боря с вятърни мелници. Започнах да тренирам таекуондо, което е бой с крака. Станах трети на европейското. Това обаче е доста агресивен спорт с много контузии и прецених, че ще спра да се занимавам с него и ще помагам на хората, правейки протези. - Редовно ли ви превеждаха премиите след участия и победи в състезания? - Не. Благодарение на спонсорите съм успявал да се готвя като професионален спортист. Отивам например на световно в Холандия и ставам първи. Тогава премиите бяха към 25 000 – 30 000 лева. Очаквам 5 месеца да взема парите. Да, ама не! Нямам премия, която да е била изплатена в нормален срок. - Бяхте и депутат. Как влязохте в политиката? - Стана напълно случайно влизането ми в политиката. Имах договор с голяма компания, която искаше да ми финансира зала, за да тренирам хора с увреждания. Предложиха ми 50 000 лева като старт. По това време започнах да разработвам и протезата си. Познавах политика Драгомир Стойнев и реших да го попитам за една европейска програма за финансиране на проекти за протезирането. При срещата ни той ми обясни, че ще ми съдейства. На бюрото му имаше листовка на предизборна компания. Разгледах я и видях, че не е написано нищо за хората с увреждания. След това дойде и Корнелия Нинова, която ме погледна и каза: "Драго, искам го!". Видяхме се и с Кирил Добрев, който пожела да ме вкара в листите като втори след Корнелия. Така станах депутат в парламента. Влязох в Народното събрание с идеята да се боря за хората с увреждания. - Какво успяхте да постигнете като политик? - БСП имаше два законопроекта за хора с увреждания, приети с пълно мнозинство. Бяха по моя инициатива и с подкрепата на още двама колеги. Кооперирах се с другите партии. Говорех си с тях нормално, човешки. Бяхме в комисията по вътрешните работи и Цветан Цветанов каза: "Колеги от БСП, виждате ли, че при нормално отношение към нас нещата ви се получават?". - Защо се отказахте от политиката? - Не бих казал, че съм се отказал. Махнах се. Решенията трябва да се вземат от всички в партията, а не от един човек. Това е и причината Корнелия Нинова днес да я няма. Не може да се обграждаш с лакеи и да очакваш нещата да се получават. Корнелия е добър политик, но взимащ грешни решения. Сред тях е и това аз да не съм в парламента. Внесох един законопроект, но тя ми каза, че няма да го вкара. Как така няма да го вкара? Аз съм дошъл да върша работа в Народното събрание, а не някой да ми казва какво да правя! Беше се обградила с... хайде да не казвам какви хора. Котката, за разлика от хората, лиже само собствения си задник. - Мислил ли сте да се присъедините към друга партия? - Имал съм предложения от други партии, които съм отхвърлял. Това е било грешка, защото без мен много неща за хората с увреждания нямаше да се случат, а има и още, което трябва да се направи. Когато "Продължаваме Промяната" се появиха в политиката, имахме среща, на която им предложих да им помогна, да се присъединя към тях. Те ми отвърнаха: "Нали знаеш, че няма как да те вкараме в листите? Наясно си какво е политическото ти минало.". Обясних им, че в БСП съм бил от гражданската квота. Между другото, през годините са ми казвали някои хора, че съм политически опасен. Имам лидерски качества и не могат да ме контролират, а не съм и финансово податлив. Като депутат ми предлагаха 50 000 лева, за да вкарам законопроект. "Парите не ме интересуват! Дайте да видя проекта", отвърнах. Законът, който искаха, беше пълна глупост! - Споменахте, че вече сте женен. Откога? - С Божидара се оженихме на 1 ноември. Познаваме се от много години. Един от братята ми беше стюард, а тя допреди 8 месеца работеше като стюардеса. Така се получиха нещата - видяхме се и заживяхме заедно. Една вечер просто я попитах дали иска да се оженим. Подписахме през есента, а на рождения ми ден - 18 май, ще сключим и църковен брак. Работим и по въпроса за дете. - Защо се разделихте с предишната си приятелка Ангелина, която имаше зад гърба си брак с победителя от "Биг Брадър 4" Георги Алурков? - С Ангелина изкарахме 3 години. Тя ми беше съветник, когато бях народен представител. Помагала ми е с каквото може. След като се разделихме заради несходство в характерите, нямаше нужда да се напрягаме излишно, затова приключихме всякакви отношения, дори и служебните. Нямам лоши чувства към нея, но не си общуваме, защото така сме преценили и двамата. - Някога искал ли сте да знаете какво ще ви поднесе бъдещето? Ходил ли сте по гадателки, по врачки? - Баба ми преди години е занесла моя снимка на своя приятелка гледачка. Когато видяла фотографията, жената възкликнала: "Ау, какво хубаво момче! Но защо не му виждам ръцете?". След инцидента отидох при въпросната пророчица и тя ми каза, че ще стана много известен, че ще пътувам из целия свят, а в един момент ще започна да помагам на хората като мен. Тогава не разбирах как човек без ръце може да бъде в помощ на други. След политиката се върнах за малко в родния си град, след което се установих за постоянно в София. Намерих начин да протезирам, дори бях един от първите, които купиха 3D принтер в България. Бизнеспартньорът ми много ми помага. Имаме и едно момче, което е на обучение в Турция – специализира там за протези на долни крайници. |
Още по темата: | общо новини по темата: 3957 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/660 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Рано тази сутрин ново земетресение в България
09:45 / 04.01.2025
Колко ще получават възрастните с минимална пенсия?
08:47 / 03.01.2025
Работодателите признаха за спешна нужда от ръст на заплатите
12:19 / 03.01.2025
Тревога сред пенсионерите за януарските пенсии
13:41 / 04.01.2025
Емануела: Бившият ми може и да не се събужда
18:04 / 03.01.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета