Топ пет на най-отровните змии в България, смъртоносни ли са?

Няма човек, който да няма поне малко познания за змиите. Те са студенокръвни влечуги, които не се приемат с особено голяма любов от по-голямата част от населението на земята. Мнозина се възхищават на екземплярите, които показват по телевизионните предавания или в зоопарка, но никой повечето хора не искат да се срещат с тях.

Змии се срещат по цялата Земя и навсякъде те се асоциират със смърт и отрова. Според научните данни, само малка част от видовете може да представлява опасност за хората.

Ето кои са най-отровните змии на територията на България. Ще започнем с по-страхливите представители на "отровната“ общност.

Котешка змия

Котешката змия е разпространена в землището на Санданско-Петричката котловина. Предпочита каменистите склонове и храстите. Дължината ѝ достига до 110 см. Украската ѝ напомня украската на котка, откъдето идва и името ѝ. Друго сходство с котките е тясната вертикална зеница, която притежава змията.

Котешката змия не се слави с голяма смелост. Когато бъде обезпокоена, тя бърза да изчезне от погледа на врага. Но ако няма друг избор, хапе. Хората не трябва да се притесняват, че може да бъдат фатално ухапани, тъй като зъбите, които пускат отрова, се намират в края на горната челюст.

Отровата на змията е фатална за гризачи и гущери. Тя първо ги задушава като се увива около тях, след това ги захапва с отровните си зъби.

Вдлъбнаточел смок

Знаем, че смокът не е опасен, но този с име Вдлъбнаточел, е по-различен. Тази змия е много дълга – често 2 м. Среща се около река Струма, в Източните Родопи, покрай морето под Бургас и около Харманли и Хасково.

По подобие на Котешката змия, Вдлъбнаточел смок е много бърз и обикновено не обича да проявява излишна смелост. Предпочита да избяга при някаква опасност, но когато тази възможност му е отнета, той става доста агресивен. Реагира като кобра, вдигайки предната част на тялото си във въздуха. Съска и хапе. Неговите зъби също се намират в задната част на горната челюст, но учените не могат с категоричност да кажат, че е безопасен за човека.

Пепелянка

Само при споменаване на името ѝ, човек потръпва. Пепелянката рядко достига 1 метър дължина. Обикновено е между 50 и 70 см.

Ще я познаете по триъгълната форма на главата, покрита с неравномерно разположени малки люспи, и по рогчето на носа. Това рогче е доста гъвкаво и е дълго 5 мм. Името на змията идва от цвета на пепелявия ѝ цвят. Среща се на територията на цялата страна до 1450 м надморска височина.

Тази змия предпочита деня и топлото време. По принцип не е много агресивна. Поведението ѝ е по-скоро летаргично. Хапе, ако бъде сериозно предизвикана. Но може и да остане неподвижна известно време, след което да избяга.

Отровата ѝ е доста силна, затова се нарежда на трето място сред родните отровни змии. Инжектира я в големи количества. Често симптомите при ухапване минават и без противоотрова за няколко дена. Зъбите на пепелянката са 13 см, затова и се смята за една от най-опасните змии в Европа.

Каменарка

Каменарката или Аспида е рядко срещана в България, предимно в района на Харманли. Рядко дължината ѝ е 85 см. Главата ѝ е досат заострена, а муцуната е повдигната.

Отровата на тази змия е значително по-силна от отровата на пепелянката. Затова се нарежда на второ място, между пепелянката и усойницата. Ухапаният изпитва силна болка, а 4% от умират, ако не се намеси лекар.

Усойница

Усойницата е силно отровна змия, която обитава районите на Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Осоговска планина, част от Родопите и Люлин. Тя не надвишава 55 см дължина. Тялото ѝ е дебело, а главата – плоска. Върху нея ясно се разграничава V или X.

Учените я определят като малко агресивна. Хапе само по принуда. Обикновено предпочита да се скрие, ако забележи опасност. Ако бъде предизвикана, змията започва да съска силно и оформя предната част на тялото си като S.

Отровата на тази змия е много силна, но добрата новина е, че при ухапване вкарва малко количество в жертвата. Ухапаният изпитва веднага силна болка, след което се появява оток и изтръпване. Болката се разпространява до няколко часа по цялото тяло. Симптоми на анафилаксия се появяват почти веднага, пише actualno.