Този ден никак не е подходящ за сватосване и сватби

Православната църква чества свещеномъченик Антим Никомидийски. Той е бил християнски светец и мъченик, живял през 3 век. Бил е епископ в град Никодим (сега Измит, Турция) и се отличавал с благочестие, мъдрост и ревност в служението на Бога.

Антим бил известен със своята духовна сила, мъдрост и праведност. Той ревностно проповядвал християнското учение и подкрепял вярващите по време на гонения, когато християните били преследвани заради вярата си. Неговите проповеди и пример на живот привличат много хора към християнството. По време на голямото гонение на християните, започнало при император Диоклециан (284–305 г.), Антим остава верен на своето паство, като го подкрепя и укрепва във вярата. Заради дейността си той привлича вниманието на римските власти. Военните заловили Антим и го довели на съд, където бил жестоко измъчван в опит да го принудят да се отрече от християнството.

Въпреки това Антим остава твърд във вярата си, като продължава да проповядва дори по време на мъчения. В крайна сметка той е осъден на смърт и екзекутиран чрез обезглавяване. Мъченическата му смърт става пример за много християни по онова време.

На 3 септември правословната църква почита и паметта на Свети преподобни Теоктист. Той е християнски аскет и чудотворец, живял през 4 век. Известен е като ученик на св. Евтимий Велики, с когото основава прочутата обител в Палестина. Животът на Теоктист се отличава с велик подвиг на духовно усъвършенстване, молитва и аскетизъм.

Свети Теоктист е роден в град Икония (сега град Кония, Турция) в благочестиво християнско семейство. От ранна възраст той се е стремил към духовен живот и като млад постъпил в един от манастирите, където се е отдал на молитва, пост и изучаване на Светото писание. Впоследствие Теоктист решил да отиде в пустинята, за да се отдалечи още повече от светската суматоха и да се посвети на уединен молитвен живот. В пустинята той срещнал св. Евтимий Велики, един от най-великите светци на онова време, който също водел аскетичен живот.

Евтимий бил толкова удивен от духовната сила и усърдие на Теоктист и поискал двамата да проповядват заедно вярата си. Те се уединили в пустинята, започнали да се молят заедно, да постят и да се борят с духовните изкушения. Около 420 г. Евтимий и Теоктист основават манастир в пустинята близо до Йерусалим. Този манастир става център на духовния живот и убежище за много монаси, търсещи духовно усъвършенстване. Теоктист бил избран за игумен на този манастир и го ръководил с голяма мъдрост и любов.

Под ръководството на Теоктист манастирът се превръща в място за духовни постижения, където монасите спазват строги правила и се посвещават на служение на Бога и ближните. Неговата мъдрост и духовен авторитет привличат много хора, които идват при него за съвет и духовна подкрепа.

Свети Теоктист живял дълъг и благочестив живот, постигнал високо духовно съвършенство. Неговите подвизи, молитви и чудеса го превръщат в един от най-почитаните светци на своето време. Умира в дълбока старост, оставяйки след себе си наследството на велик духовен наставник и подвижник.

Ако денят е мъглив, работата на полето ще бъде спокойна. Ако в следобедните часове завали дъжд, лошото време ще се проточи.

Този ден никак не е подходящ за сватосване и сватби. Смята се, че съюзът, създаден на този ден, скоро ще се разпадне. Освен това на неомъжените момичета някога е било забранено да напускат дома си след залез слънце. Предците ни са вярвали, че девойките, които не се съобразят с това, ще се превърнат в зли духове.

На този ден е обичайно да се почистват къщите, да се изхвърлят всички ненужни неща, за да се освободи място за нови. Предците ни са спазвали и друг обичай, гарантиращ просперитет в дома, ненужните вещи са били изгаряни вечер заедно с върховете на картофите.