Ебру е едно от най-древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г., отбелязват организаторите.
"Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия", обяснява Хикмет Барутчугил.
В книгата си "Цветето Ефсун" художникът проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст.
В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия.