Легендата на френското кино Ален Делон почина на 88-годишна възраст.
Актьорът е звезда от златната ера на френското кино, известен с образа си на твърд мъж в хитове като "Самураят" и "Борсалино".
"
Той почина мирно в дома си в Души, заобиколен от трите си деца и семейството си", се посочва в изявлението, разпространено до информационна агенция
AFP, като се допълва, че семейството е помолило за уединение.
През последните години Делон беше с влошено здраве и се превърна в отшелник.
Някога описван като най-красивия мъж в киното, Делон участва в хитове от 60-те години на миналия век, сред които "Леопардът" и "Роко и неговите братя".
От 90-те години на миналия век филмовите му изяви стават все по-редки, но той остава неизменна част от рубриките за знаменитости.
Общо през кариерата си участва в над 90 филма.
В изявление на семейството му се съобщава: "Ален Фабиен, Анушка, Антъни, както и (кучето му) Лубо, са дълбоко натъжени да съобщят за кончината на баща си. Той почина мирно в дома си в Души, заобиколен от трите си деца и семейството си".
След дългата си кариера, която му донесе легиони от почитатели - и много противници - френският актьор Ален Делон оставя богато наследство в киното, включително някои от най-големите класики на световното кино. Мрачният му актьорски стил, запечатан в погледа му, който му спечели прозвището "ангелско лице“, характеризира трайно творчеството му - въпреки че репутацията на Делон понякога е помрачавана от често бурния му личен живот.
FRANCE 24 обръща поглед назад към един от колосите на френското кино - от ослепителния възход на Делон до разочарованието, което личността му предизвиква сред част от публиката.
Малко след като печели слава с ранните си филмови роли, Делон е ухажван от някои от най-големите автори на европейското кино, които го карат да участва в някои от най-почитаните произведения в историята на киното.
През 1960 г. италианският режисьор Лукино Висконти го кани в "Роко и неговите братя" - дълбока социалнореалистична творба за трудностите на семейство от селските райони на Южна Италия, което се опитва да пробие в индустриалния север, и която е удостоена с голямата награда на журито на филмовия фестивал във Венеция. Две години по-късно един още по-известен италиански режисьор, Микеланджело Антониони, поставя Делон във филма "Затъмнението“, който печели още една голяма награда на журито, този път на филмовия фестивал в Кан.
През 1963 г. Делон се снима в ролята на любимия, харизматичен племенник на принц Салина - Танкреди в пищната адаптация на Висконти на шедьовъра на Джузепе Томази ди Лампедуза "Леопардът". Този път филмът печели "Златна палма".
Но въпреки несъмнения професионален успех през цялото време, от 1968 г. нататък над Делон надвисва облак от подозрения. През същата година неговият бодигард Стеван Маркович е намерен мъртъв на сметище. Впоследствие е намерено писмо на Маркович до брат му, в което пише, че
"ако ме убият, вината ще е 100 процента на Делон и кръстника му Франсоа Маркантони" - последният е корсикански гангстер. Въпреки че полицията отдавна подозира участието им в убийството на Маркович, Делон и тогавашната му съпруга Натали никога не са подведени под отговорност.
В края на 80-те години Делон вече има зад гърба си тридесетгодишна кариера. Но при цялото признание, което му носи тази работа, той се снима във все по-голям брой провали, когато навлиза в късния етап от кариерата си.
През 90-те години на миналия век той участва в няколко комерсиални филма, като "Танцуваща машина" и "Завръщането на Казанова". След няколко провала - увенчани от филма "Ден и нощ", режисиран от френския философ Бернар-Анри Леви - Делон обявява оттеглянето си от киното през 1997 г., въпреки че продължава да поема епизодични роли.
Въпреки това именно през този период Делон е удостоен с някои от най-престижните награди, които политическите и културните институции могат да предложат. През 1991 г. тогавашният френски президент Франсоа Митеран го прави кавалер на Почетния легион. Четиринадесет години по-късно наследникът на Митеран Жак Ширак го издига в ранг командор за "принос към изкуството на световното кино".
Не само френската държава го удостоява с почести. През 1995 г. Берлинският филмов фестивал му присъжда "Златна мечка" за цялостно творчество. През 2019 г. филмовият фестивал в Кан му връчи Почетна палма. Но в периода между тези две награди обществените нрави са се променили много. Решението на Кан да го удостои с отличието предизвика бурна реакция най-вече от страна на феминистките организации, които го критикуваха, че публично е направил "расистки, женомразки и хомофобски" изказвания.
Всъщност голяма част от обществеността вече се е отчуждила от Делон, чиито предполагаеми връзки с престъпния свят, предполагаемо приятелство с бившия лидер на Националния фронт Жан-Мари Льо Пен и реакционни изказвания по отношение на жените и гейовете значително са засегнали репутацията му.
През 2008 г. той се появява за последен път на големия екран - в масовата фентъзи комедия "Астерикс на олимпийските игри". Може би не е изненадващо, че в този филм донякъде липсваше кипящият екзистенциален гняв на "Самураят" и пищната, лежерна лустросаност на "Леопардът". От друга страна, този филм позволява на Делон да се възползва от публичния си образ на мегаломан в ролята на Юлий Цезар.
Въпреки че е противоречива личност, Делон остава икона в артистичните среди, като еклектичен набор от видни личности, сред които София Копола, Куентин Тарантино, Мадона и Мариана Фейтфул, продължават да му отдават почит.
Във френската популярна култура той все още е смятан за един от гигантите на световното кино, благодарение на хипнотичната, загадъчна красота на изпълненията му - качества, които също така са се превърнали в повод за комерсиализиране на образа му, най-вече в случая с Dior, който използва образа му в реклами на одеколон, и марката цигари, продавана в Камбоджа, която от години носи неговото име.
Изглежда, че Делон е осъзнавал своя емблематичен статут, като се има предвид, че понякога е склонен да говори за себе си в трето лице. Но той говори в първо лице, когато си спомня за кариерата си, когато приема Почетната палма: "Когато започнах кариерата си, знаех, че най-трудното нещо е да издържа, а аз издържах 62 години. Сега знам, че най-трудното е да си тръгна, защото знам, че ще го направя“, сподели той през сълзи.