Ваня Джаферович с разтърсващ разказ за детството си

Бившият футболист на Локомотив (София) Ваня Джаферович написа разтърсващ разказ за детството си в личния си профил във Фейсбук. Хърватинът разказва за баща си, за дядо си, за войната, за уроците на живота. Публикуваме текста без редакторска намеса:

“Застанете тук деца" - каза преди 30 години Перо, приятел на майка ми и баща ми. “Искам да ви направя една снимка, която ще ви остане като спомен за цял живот. “

Беше толкова вдъхновен, но аз изобщо не разбирах ентусиазма му тогава. Само няколко месеца преди това, баща ми и дядо ми преминаха през моста, който дели Босански и Славонски Брод, а всичко, което някога сме имали, беше загубено от другата страна на реката.

Нашите животи, мечти, спомени..

На снимката сме аз и сестра ми, а на заден план се вижда събореният мост между двата града, които до тогава бяха като едно цяло.

“Метафора" - каза Перо - “това е метафора, която ни показва, че въпреки всичко животът продължава, а няма нищо по-ценно от човешкия живот, защото ако сме живи, ще продължим да създаваме живот и спомени.

Изпитвах страшен гняв, който и до ден днешен усещам дълбоко в себе си, когато отида там, а днес за пръв път отидох с децата си на това място.

“Тати, какво е там?" - попитаха ме те

“Там тати е роден, там е моят дом" - отговарям аз

“А защо не сме ходили там?" - продължават те

Опитам се да намеря думи, но не ми се получава. Как да обясня на децата ми всичко, което ми се е случило, а не знам дали и искам все още.

“Защото вече нямаме никой там" -отговарям

Сядаме на кея тримата и мълчим.

Поглеждам към моста.

Понякога имам чувство, че завинаги съм останал на този мост. Затварям очите и виждам баща ми. Вървиме бързо тримата със сестра ми. Държиме се за ръцете, стискаме силно.

“Още малко и ще сме там" - казва той, облечен в униформа

Стигаме до края на моста, където е хърватската страна. Там ни чакат нашите семейни приятели. Прегръщаме се с татко. Поглеждам го с влажните си очи и мълча.

“Всичко ще бъде наред Ваньо мой, всичко ще бъде наред" - казва неубедително, целува ме по бузата и тръгва на обратно.

След това вече не си спомням нищо.

Дали съм останал там завинаги и това, което живея в момента е просто мираж, идеализирана версия на моето минало?

Отварям очите и поглеждам Леа и Бо.

Сега разбирам Перо. Мостовете пак са изградени, животът продължава, но с нови главни герои, които създават живот и спомени, както за мен, така и за самите тях.

“Как си тати" - попита ме Леа

“Супер съм тати, всичко е наред.. Всичко наистина е наред" - отговарям аз и се усмихвам

Отивайки към колата, се обръщам още един път и въздишвам.. мисля, че съм готов.

Май е време да премина от другата страна на моста.. време си е!".