Владислав Апостолов: Почти всяко едно десетилетие може да бъде дефинирано през филм на Мартин Скорсезе

Трудно е да се преувеличи колко централна фигура е Мартин Скорсезе не само в американското, но и в световното кино. Много хора го определят като най-великия жив и работещ режисьор в света. Той има изключително киномански стил. Това каза в предаването "Сториборд“ с водещ Благой Иванов по Радио "Фокус“ Владислав Апостолов – журналист, киноман и културен коментатор.  

Той отбеляза, че режисьорът продължава да снима филми на най-високо ниво. "Всеки следващ изглежда още по-голям, още по-разточителен и гигантски и в същото време притежава този изключително лесно разпознаваем от всеки ценител на киното на Скорсезе почерк“, обясни журналистът.  

"Коварни улици“ чества половин век от своето излизане. Още с него режисьорът се заявява като млад гений на независимото кино.  

"Връщайки се 50 години назад от "Коварни улици“, почти всяко едно десетилетие може да бъде дефинирано през филм на Мартин Скорсезе“, заяви Владислав Апостолов.

Той отбеляза, че идентичността на Скорсезе е определена от мигрантските му корени. "За разлика от други режисьори с по-буржоазно потекло, той наистина е продукт на работническата класа. Израства в опасните улици на "Малката Италия“ в Ню Йорк. Той е болнавото хлапе, страда от астма и сам разказва в много свои интервюта, автобиографии и документални филми как заради това, че здравословното му състояние не му е позволявало да излиза и да играе с другите хлапета толкова много, той е гледал филми, телевизия, абсорбирал е магията на подвижния образ. В по-късните си години като типичен млад итало-американец се докосва до онзи свят на организираната престъпност, на мафията, на бандите.

Заедно с младия тогава Робърт де Ниро са в различни враждуващи улични банди. Именно този му опит вдъхновява първия му истински игрален авторски филм – "Коварни улици“, където той до голяма степен базира персонажа на Харви Кайтел на себе си и работи с Робърт де Ниро, който прави легендарната роля на Джони Бой“, разказа Апостолов.  

В края на 80-те и през 90-те години стилът на Скорсезе вече е много силно и ясно обособен. "От киноман, вдъхновен от старото американско кино, златната епоха на Холивуд, така и от Френската нова вълна, бунтарите, революционерите от Европа, така и от Азия – Куросава, Ясуджиро Озу, в един момент всички започват да се вдъхновяват от Скорсезе. Американското кино до голяма степен е и продукт на това, което Скорсезе му е дал през 70-те с "Коварни улици“ и с "Шофьор на такси“, 80-те с "Разяреният бик“, с "Добри момчета“ – абсолютният шедьовър, който наистина дефинира началото на 90-те и самото десетилетие като естетика, като постмодерно обръщане към себе си и миналото“, коментира журналистът.  

Темата за възхода, падението и саморазрушението е често срещана тема в творчеството на режисьора. "Самият той описва как онова болнаво хлапе изведнъж след успеха на "Коварни улици“ и "Шофьор на такси“ се оказва на върха на света и започва да живее като рок звезда – много кокаин, много секс, много безсънни нощи. В крайна сметка той рухва психически и физически и след огромния си успех се озовава в болница. Един от начините да го извадят от това положение е предложението на Пол Шрейдър да направят "Разяреният бик“. "Разяреният бик“ е почти поръчков филм. Не си личи от самия шедьовър, от дълбочината на психологическия портрет, от това изследване на мъжеството.“

Водещият на предаването Благой Иванов отбеляза, че стилът на Мартин Скорсезе е много труден и специфичен. "Той работи в някои филми много интензивно с глас зад кадър, в други изобщо няма такъв. Понякога използва дълги непрекъснати кадри, в други случаи може да използва изключително френетичен монтаж. Може да направи сцени на неописуемо насилие, напрежение и престрелки и същевременно има много сцени, които са бавни и съзерцателни“, обясни той.  

Благой Иванов разказа за последния филм на Мартин Скорсезе – "Убийците на цветната луна“, базиран на публицистична книга. "Това е филм, който потенциално може да бъде политизиран и е морална история, но на практика се случва без морализиране. Това, което основно отличава Скорсезе от съвременното кино, е липсата на морализиране и това, че той работи аналогово и се опитва да прави нещата по някакъв физически начин, а не крайно дигитално.“