Ядем повече паста от преди

Поръчките на паста у нас са скочили с 22% през последната година. Това показват данни на Glovo, обобщени по повод на Световния ден на пастата, който се отбелязва на 25 октомври. Българите предпочитат да поръчват за вкъщи най-вече лазаня “Болонезе", талиатели, спагети и пене. Изглежда, че у нас пастата е често срещан избор за вечеря, при това през почивните дни.

Българите неведнъж са доказали своето отношение към италианската кухня. След като стана ясно, че пицата е една от най-предпочитаните храни у нас, според данните на Glovo, за консумацията на паста виждаме, че страната ни се нарежда на трето място сред държавите в региона. Шампиони в Югоизточна Европа са Румъния и Сърбия. 

Макар, че ноември е месецът, в който българите са имали най-голям апетит за паста през 2023 г., данните показват, че на 24 май, деня на Българската писменост и култура, са регистрирани най-голям брой поръчки, съдържащи паста. Градовете с най-много любители на макаронени изделия са София, Пловдив и Варна. 

Свикнали сме да приемаме пастата за италианско ястие, въпреки малко известния факт, че произходът ѝ всъщност е много по-древен. Смята се, че етруските, а след тях и римляните са консумирали храни, много подобни на съвременната паста, още около 1000 г. пр.н.е. 

Връзката на пастата с Италия се затвърждава чак през Средновековието. Според някои митове Марко Поло я е пренесал от Китай през XIII в., но по-достоверни източници сочат, че макаронените изделия от твърда пшеница са произвеждани и консумирани в Средиземноморието още след арабските нашествия през IX в. Първите сведения за сушене на паста датират от XII в. в Сицилия, като целта на това откритие е била да се подобри съхранението и разпространението ѝ. 

Днес пастата затвърждава своето водещо място в традиционната италианска кухня. Лесното приготвяне, добрите хранителни качества, разнообразието на вкусовите варианти, превръщат макаронените изделия в предпочитано ястие в много други страни по света.