За берекет какво трябва да правим на Васильовден?

Обратното броене на последните часове до настъпването на вълшебния 12-ти час и бляскавата заря започна, домакините трескаво довършват украсата, трапезата за празника, кутийки с лъскави опаковки се появяват под елхата, а тези, които ще празнуват извън дома, се отправят към дестинацията си.

На фона на последните трескави приготовления не е изненадващо и неочаквано, че много хора забравят, че в 00 часа на 31 декември настъпва не само новата година, носеща нова надежда и възможност за ново начало, но и Васильовден – български народен празник, познат още като Сурва, който далеч не е само повод носещите имената Васил, Василка и производните им да почерпят, но е свързан и с обредите, обичаите на българите. За да спазите старите традиции, следва да знаете какво се прави на Васильовден и как се отбелязва празникът.

Какво задължително се прави на Васильовден? Празникът, посветен на светеца, е не само имен ден за носещите името му, но и голям християнски празник, който се отбелязва от Българската православна църква с литургия.

Денят е част от обредните практики и както трапезата, така и какво се прави на Васильовден, са предопределени от религията и традициите. Сред ритуалите и обредите, свързани с Васильовден, които са свързани с пожелания за берекет, са: Най-възрастната жена прави прекадяване на трапезата и дома и кани Св. Васил на вечеря, като го вика през комина на печката. Тази "покана“ не е позната във всички краища на страната, но прекадяването е обичай, който се спазва навсякъде.

Празничната трапеза е местна, свинското традиционно присъства, придружено от кисело зеле, като се предпочита пачата. Особено интересен и заслужаващ внимание е фактът, че това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура – то не се прекадява за нито един друг празник или повод.

На трапезата на Васильовден се поднася и традиционната българска баница, наричана още млин за този празник, като късметчета за гадаене каква ще е новата година се слагат в нея по подобие на тези в баницата за Бъдни вечер и за посрещането на новата година.

От особено значение за празника е приготвяният обреден хляб – пита без квас, която специално се прави за Свети Василий. За да измолят плодородие на земята от него и здраве за добитъка, за да са пълни хамбарите и кошарите, за да е изобилие и богато да ражда земята, в питата се слага сребърна пара, а домакинята, която я е месила, трябва да докосне дръвчетата, земята в градината, кошерите на пчелите и кошарите на животните, за да са здрави и да се роят, преди да измие ръцете си, след като е замесила хляба.

В някои краища от страната старите хора гадаят по дрянови клончета, хвърлени в огъня, по люспи от лук или по въглени от огнището какво ще е здравето на членовете на семейството и какъв ще е добивът от културите, коя ще е най-плодородната и най-раждащата. За здраве, берекет, щедър добив и много новородени домашни животни се изпълнява и обичаят сурвакане.

В ранната утрин със сурвачки в ръце и стихотворения, благославящи и пожелаващи здраве и берекет, от къща на къща тръгват малките сурвакари – в миналото само момчета, в по-късни времена и момичета, и сурвакат за здраве. В торбичките им домакините поставят дарове – орехи, ябълки, кравайчета, баница, тоест храна, а в по-съвременни дни – и каквото са закупили от магазина и нарекли за празника.

Сурвакането е запазено като обичай в някои части от страната, главо селца. Маскарадни игри, колаци против вълци за опазване на стадата, колене на червен петел, народни хора, ладуване са също част от празника в различните части на страната и често срещан отговор на въпроса "Какво се прави на Васильовден“.

Макар да се различават обичаите за Васильовден в различните краища на България, макар да са различни отговорите на въпроса "Какво се прави на Васильовден“, ако е зададен в Северна и в Южна България, то всички тези обичаи са свързани с пожеланията за здраве, берекет и добруване на семейството, стоката и земята, които го изхранват, пише actualno.com.