Възстановката приключва през 1979 г. и е направена едно към едно по образеца на съществувалата някога старинна къща. Плановият характер и разпределението на стаите е зададено така, както е било в миналото. След реконструкцията сградата е обявена за къща музей.

Тя е построена в началото на XIX век от хаджи Панайот Лампшa - българин, родом от Пловдив. Бил е богат търговец и лихвар, член на кафтанджийския еснаф. Според Любен Каравелов хаджи Панайот е един от най-именитите пловдивски търговци от средата на XIX век. Вторият собственик на къщата е Христо Геров, племенник на Найден Геров - видния възрожденски писател, фолклорист, езиковед и общественик. В началото на XX век къщата приема своя последен собственик - търговеца Лука Балабанов. От фамилията му идва и името, с което къщата е известна и до днес. Балабанов е бил богат за времето си търговец. Търгувал е основно с тъкани, розово масло, розова вода, зърнени култури.

Размерите на дома са внушителни - построен е на площ от 546 кв.м и е с обем от 4723 куб.м. Балабановата къща е възрожденска сграда със симетричен план на втория етаж и е построена по подобие на богатите къщи от крайбрежието на Босфора.

Първият етаж на къщата - типичен за пловдивската възрожденска къща, е бил за семейството. Тук са се намирали домакински, работни помещения, кухни и спални помещения за прислугата. На първия етаж няма примерна подредба, тъй като ръководството на институт "Старинен Пловдив" е взело решение тези зали да се използват като изложбени. Традиция за града е всяка година през септември в тази и в други къщи в резервата да се провеждат есенните изложби с участие на художници от цяла България. През октомври пък се подреждат международните фотографски изложби.

Голямата входна порта на къщата откъм улицата и срещуположната й врата към двора водят към продълговат пруст с висок таван, около който са били стопанските и домакински помещения. Този вътрешен двор е съединявал едната част от къщата с отсрещната. По онова време търговците са пътували основно в Западна Европа. Когато керваните се връщали, задната част на къщата се отваряла , стоките се разпределяли в двете избени помещения, които сега се използват за изложбени зали.

До горния етаж на Балабановата къща води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен хайет с изглед към двора и улицата. На турски централният салон се е наричал "хайет", което значи "живот". В него е кипял общественият и публичният живот на семейството. Средната част на хайета е с богато украсен резбован таван, чийто център е с формата на слънце. Всъщност всички тавани в тази къща са дърворезбовани, като в централната част на всеки е слънцето - символ на живота, просперитета и късмета в семейството. За изработката на таваните е използвана предимно дървесина от липа и явор, защото е по-мека и пластична, което я прави подходяща за обработка. Акустиката в хайета е много добра и затова там се организират множество културни мероприятия, концерти, театрални вечери, представяне на книги, на поезия, работни срещи и др.

Непосредствено до централния салон се намира т. нар. "кьошк" - издигнат и ограден с дървен парапет подиум, където са сядали музикантите при големи приеми на семейството. Той е обзаведен с маса и мека мебел, тапицирана в приятно зелено. Мебелите в хайета са внесени от Виена в първата половина на 19 век. Бюфетът и портмантото са дело на български майстор в Цариград.
Докато на първия етаж таваните са по-ниски, а стаите по-малки, тук има по-голяма пространственост, защото помещенията са предназначени за гости. Първият етаж е асиметричен, а вторият е с ярко изразена симетрия.

Всичките четири стаи около хайета са с неповторим интериор, резбовани тавани, комбинирани с измазана и изписана дъгообразна средна част - трапезарията, работният кабинет и двете златни стаи. Единствено в трапезарията мебелите са правени от български майстори в София. В работния кабинет мебелировката е внесена от Австрия и е в модерния за онова време стил "ампир". Двете златни стаи са обзаведени с френски образци. Мебелите са от дърво, но върху тях е инкрустиран тънък лист златен варак, което допринася за по-особения им колорит. Те са пищни, богато украсени с амури и флорални мотиви, птици, извивки. Под стъклените плотове на масите са поставени старинни гоблени.

И в четирите стаи алафрангите са изрисувани с мотиви и картини, видени в Западна Европа. Понякога те са имали освен декоративно и практическо значение. Били са издължени до самия под, за да се постави там печката за отопление през зимата. Другият отоплителен уред от онова време, е т. нар. "мангал", изработен от мед. Дървените въглища са се разгаряли на двора и после са се поставяли в мангала, където тлеели. През перфорирания капак въглищата излъчвали топлина. Информацията е на вестник "Сега".