На 18 юни 2005 бе проведено национално симулационно изследване “Парламентарни избори 2005 – тестване на интегралната бюлетина и нагласи на избирателите”. Изследването беше проведено в градовете София, Пловдив, Горна Оряховица, Русе както и села в областите Разградска, Пловдивска и Русенска oт социологическата агенция
Барометър.инфо. Бяха изнесени урни и интегрални бюлетини. Изследването обхвана 834 пълнолетни български граждани, като 429 от тях бяха жени, а останалите 405 мъже. В процентно отношение до 35г. гласуваха приблизително 35%, до 59 г. съответно 43% и сред възрастното население над 60 г. – 22% от общия брой на гласувалите.
Съществена част от изследването представляваше тестването на приложимостта на новата интегрална бюлетина. Най-често срещаният проблем беше свързан със сгъването на бюлетината. Друг проблем се оказа зачертаването на цифрата вместо попълване на квадратчето в бюлетината. Въпреки това недействителни се оказаха около 1% от бюлетините, което ни дава основание да мислим, че предвид течащата разяснителна кампания това едва ли ще бъде сериозен проблем за българския избирател.
Относно резултатите от изследването първо ще посочим няколко основни извода.
Като цяло в хода на изследването се очертава тенденция за активиране на дясно-центристкия вот, което ние бяхме засекли в проведени по-рано от нас социологически изследвания. Общо за десните и центристките формации НДСВ, БНС, ОДС и ДСБ взимат 48,2 % от общия брой на гласоподавателите, което след финалното преизчисление се получава 55,2% или около 132 депутата. Ако тази тенденция запази своето развитие през оставащите пет дена до вота, гласовете за десните и центристки партии ще надвишават тези за Коалиция за България и ДПС, които събират съответно 31,6 % и 7,7%. След преизчисление общият процент на двете формации е около 44,8%. Това показва, че бъдещо съвместно управление на тези две формации едва ли ще бъде възможно.
Друг съществен резултат който показва изследването е отново засичаната от нас и други социологически агенции тенденция за преливане на вот на бивши избиратели на ОДС към други десни формации. За по-печеливш от този процес се оформя БНС които дори изпреварват към настоящия момент макар и минимално ОДС. Това се наблюдава пропорционално разпределено във всички изследвани райони на симулационното изследване и се обяснява както с неясния образ които експонира ОДС сред своите потенциални избиратели, така и с неубедителната и непоследователната предизборна кампания на тази формация. Тези изводи ние черпим от наши предишни изследвания насочени конкретно към възприемането на предизборните кампании от страна на избирателите. Не е без значение и факта, че БНС демонстрира по-големи мобилизационни възможности след формациите произхождащи от бившето ОДС, а част разочарованите от твърдото ядро се преориентират към ДСБ.
Както се очертава към момента на изследването в бъдещият парламент ще присъстват три десни формации. Интересно е, че формации като Новото време, Атака и Евророма регистрират интерес от страна на избирателите в отделни гнезда на изследваната съвкупност, но в други места подкрепа за тях отсъства изцяло. И в трите случая няма основание да мислим, че ще прескочат 4% бариера и ще бъдат представени в следващия парламент.
Към други партии и формации се разпръскват към 8,1% .