Това без съмнение е историческо решение - въпреки че все още не е ясно с какво ще остане в историята.

След обявените резултати от референдума премиерът на Великобритания Дейвид Камерън побърза да подаде оставка. Нещо повече, той обяви, че няма да изпрати заявление за излизане на Обединеното кралство от ЕС и ще остави този въпрос на следващия премиер. Дори привържениците на Брекзит твърдят, че не бива да се бърза със заявлението за излизане - защото веднъж подадено, то е необратимо и 2 години по-късно страната автоматично престава да бъде член на ЕС, губейки достъпа до общия пазар.

Какво е отражението върху България?
От една страна, Великобритания е твърде далеч, за да повлияе директно. Делът на Обединеното кралство в българската международна търговия е под 3%, делът в чуждите инвестиции е 6%, а и няма нито една английска банка в България. Затова прекият ефект няма да е толкова силен, колкото кризата с Гърция, която ни е непосредствен съсед. В случая с Великобритания най-силен директен ефект могат да почувстват страни като Ирландия, Холандия, Белгия, Кипър.

От друга страна обаче, Великобритания е втората най-голяма икономика в Европа и в голяма степен е интегрирана с континента. Съответно Брекзит ще има много по-мащабни ефекти, отколкото гръцката криза. Някои вече прогнозираха по-нисък икономически растеж за ЕС - а това без съмнение ще се отрази и на България. Но това не е най-страшното. Стратегическият риск е Брекзит да създаде верижна реакция, други страни също да излязат, като по този начин ЕС може да бъде разрушен. Това няма да е фатално за Запада, но за новите (и бедни) страни членки като България и Румъния ще е тежък удар, който ще ги върне в 90-те години. Затова е важно ЕС да си извади правилните поуки от Брекзит и да се фокусира върху реформите.

За България има един практичен въпрос, свързан с Брекзит - свободното движение на хора. Дебатът за Брекзит беше доминиран от въпроса с миграцията и контрола върху границите. Поддръжниците на излизане обещаха, че Великобритания извън ЕС ще може да спре "безконтролното" навлизане на европейски мигранти и ще има политически натиск това обещание да бъде изпълнено, поне в някаква степен. Съмнявам се, че Великобритания би се осмелила да въведе визи за Германия или Ирландия, съответно рискът е по-голям за новите страни членки - особено Полша, Румъния и България. Неслучайно за същите страни има визи от САЩ и Канада.

Според последните данни към март 2016 г. във Великобритания има 232 хиляди работещи румънци и българи. От другите нови страни членки работещите са 974 хиляди. Работещите във Великобритания българи са поне 60 хиляди, а отделно има още поне 20 хиляди, които не работят (включително студенти, деца и пр.). Откакто България е член на ЕС, бяха значително намалени и таксите за българи в английските университети, откриха се и много нискотарифни полети, което направи Острова по-достъпен за българи. Всичко това е под заплаха.

Разбира се, не всичко е предрешено. Дори след Брекзит Великобритания иска достъп до общия пазар - а за да го получи, е нужно съгласието на всички страни членки, вкл. България. Това дава известен шанс на България да защити своите интереси, макар че ще бъде много трудно.

Лондон ще бави топката, докато решат как точно ще действат и намерят някой храбрец, който е готов да поеме премиерския пост, без да разцепи управляващата партия и без да изгони Шотландия. Някои дори се чудят дали въобще заявлението за напускане ще бъде подадено и как ще реагира парламентът, който е с проевропейско мнозинство. С други думи, изглежда сякаш процесът на Брекзит ще се проточи с години и дотогава Великобритания ще остане член на ЕС. Този период обаче ще се характеризира с висока несигурност, тъй като не е ясно какъв достъп до общия пазар ще получи Великобритания след излизането си. Много компании и банки могат да се окажат отрязани от общия пазар на ЕС - или поне затруднени заради мита и тежки процедури.