Цигани от България и Румъния тормозят германско градче

"Откраднаха колелото на един посетител, вързано пред заведението. Случвало се е дори деца да отмъкват парче торта от чиния на клиент", разказва съдържателят на една сладкарница в градчето Хорн-Бад Майнберг в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, пише DW. 

Когато в едно толкова малко градче дойдат 350 души от България и Румъния, няма как това да остане незабелязано.

"Повреждат уредите на детските площадки - и то не децата, а възрастните. Съвместното съжителство е невъзможно", оплаква се местна предприемачка.

"Този закон няма за цел да криминализира българите и румънците. Точно обратното - нашата цел е да ги защитим."

Германия прие нов закон срещу измамите с детски надбавки и нелегалните практики при почасовото заплащане. Ситуацията в градчето е доста напрегната - хората отправят сериозни упреци към новопристигналите за това, че изхвърляли боклука си безразборно, вдигали много шум, занимавали се с проституция.

"Това са неща, за които иначе чета по вестниците, че се случват в градове като Дуисбург и Дортмунд", казва местният кмет Инго Барц, организирал обсъждане в общината, на което дошли повече от 300 местни жители.

Местната управа се е обърнала за помощ и към министър-председателя на провинцията.  Бедността е в основата на проблема На помощ се надява и кметът на Дуисбург Зьорен Линк - заради многото случаи на злоупотреба със социални помощи от страна на бедни мигранти от Югоизточна Европа. Кметът подчертава, че на този "престъпен бизнес-модел" трябва да бъде сложен край. Пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ) той подчертава, че в случая става въпрос за престъпни мрежи за трафик на хора.

Престъпниците осигуряват фиктивна минимална заетост на хора от най-бедните слоеве на населението, за да получават социални плащания. Голяма част от тези семейства живеят именно от тези помощи, тъй като възрастните нито са завършили училище, нито имат професия, а и почти не знаят немски. Само в Дуисбург живеят 20 000 граждани на България и Румъния. От отпадането на ограниченията на трудовия пазар от 2014 година все по-големи групи българи и румънци, подгонени от бедността в техните страни, се насочват към големите германски градове, посочва кметът Линк. Повечето са роми.

"Вестфаленпост" пише, че в 200-хилядния град Хаген, също в Северен Рейн-Вестфалия, са се заселили 1 700 българи и 3 400 румънци. И тъй като говорим за хора от ромското малцинство, към тях често се отнасят с предубеждения.

Но има и положителни примери - като Диего Динча, ром от Румъния, който в Хаген е стажант-аптекар, и за когото пише местната преса. Той се е постарал да научи езика, изкарал е няколко курса за преквалификация и винаги сам си е попълвал документите, когато е кандидатствал за работа. А след като го вземат на стаж в аптеката, не без гордост казва: "Щастлив съм, че мога да помагам на хората и да отговарям на техните въпроси". Но той е изключение и не може да промени отношението към ромите като цяло.

"Казват за нас, че сме били продавали хора", казва пред вестникарската група ВАЦ Силвана Гаши, сръбска ромка, изповядваща исляма. Тя е пристигнала в Германия през 1992 година и днес оказва помощ на новопристигналите в Хаген. Дискриминацията обаче е пречка пред интеграцията, на ромите им е трудно да намерят почтена работа и нормално жилище, а в училище децата се справят само с цената на много големи усилия, казва тя.

Междувременно градските власти в Хаген отделят по 250 000 евро годишно за интеграцията на ромите - за езикови курсове и обучение, но и за консултации на родния им език и за медицинско обслужване. Повечето българи и румънци са добре интегрирани Особено в здравеопазването те са незаменими, посочва ФАЦ. Но една малка част от живеещите в провинцията (Северен Рейн-Вестфалия) 200 хиляди българи и румънци злоупотребява с това, че имат достъп до трудовия пазар - по вече споменатата схема: новопристигналите попадат в ръцете на трафиканти, които ги настаняват в удобни жилища, за които обаче искат свръхвисоки наеми. Същевременно те предоставят на наемателите си фиктивни договори за минимална трудова заетост, които им позволяват да източват социалните каси. Но често по-голямата част от помощите, които държавата отпуска за тях, се прибират от организаторите на тези схеми, посочва изданието. 

Що се отнася до детските надбавки - социалните каси могат вече да ги спират, ако подозират измама - например, ако се натъкнат на фалшифицирани документи или на фиктивни трудови договори. Освен това за новопристигналите от други държави-членки на ЕС се въвежда условието, че през първите три месеца имат право на детски надбавки само ако могат да докажат, че имат доходи.