От началото на 2015 г. са отправени 5616 запитвания за чужденци, които са били регистрирани в България като търсещи убежище. Става дума за хора, които са напуснали страната ни и са се установили без необходимите разрешения за пребиваване в други държави членки. 

В повечето случаи това са хора в процедура за получаване на статут, които не са я дочакали, а легално или не, са успели да се придвижат до Западна Европа. Въз основа на спогодбите за реадмисия те биват връщани в страната, където са регистрирани.

Най-много хора иска да ни върне Германия - 2966. Преди дни германската медия focus.de съобщи, че над 90 хил. чужденци, дошли от Балканите, ще бъдат върнати обратно. Според агенцията за бежанците обаче това не засяга България, тъй като ставало дума за имигранти от Западните Балкани. Никъде в публикацията не се споменаваше, че страната ни е изключена от държавите, на които ще се връщат бежанци.

ДАБ твърди, че Германия ще върне чужденци, чиито молби за закрила са отхвърлени, защото държавите им се смятат за сигурни, т.е. по отношение на тях не е налице преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение.

Запитванията от Австрия за връщане на имигранти в България са на второ място - там се намират 1135 души с български документи. На трето място е Франция, която иска да изпрати обратно 241 души. Останалите държави от ЕС имат претенции да ни върнат под 200 бежанци.

Големият брой запитвания не означава непременно връщане на тези хора накуп, успокояват от агенцията за бежанците. 

Например през 2014 г. имаше запитвания за връщане от ЕС на 6873 чужденци. България се е съгласила да приеме 3949 от тях, но до момента реално са върнати само 174 души. Те са настанени в центровете на ДАБ и се продължава процедурата по разглеждане на молбата им. В случай че ДАБ откаже да им даде статут, те трябва да бъдат изведени от страната и изпратени в родината си. 

Това също не е лесен процес, тъй като някои африкански държави отказват да съдействат.

Връщането на имигрантите от Западна Европа в България става бавно, тъй като според Дъблинския регламент транспортирането обратно на чужденеца в държавата членка, която го е регистрирала като търсещ закрила, се предхожда от решение за трансфер. То може да се обжалва в съда и това отнема време, обясниха от ДАБ. Има случаи, когато тези решения се отменят от съда, и тогава чужденецът остава там, където е, и подава наново молба за закрила. Освен това, ако прехвърлянето не е извършено в срок от шест месеца, считано от датата на даване на положителен отговор от приемащата държава, тя се освобождава от задължението да приеме обратно чужденеца. Шестте месеца се удължават в две хипотези - когато чужденецът е в затвора, тогава срокът е 12 месеца, а ако се укрива и не може да бъде прехвърлен, срокът е 18 месеца.

От началото на годината през границата са преминали над 5200 чужденци, търсещи закрила. Във вътрешността са заловени над 4200, т.е. над 9400 са влезли в България. Това са данните от официалната статистика на агенцията за бежанците, оповестени преди дни. Над 4700 са заловени при опит да излязат от страната в посока Западна Европа. Центровете са 67% запълнени. За първите 7 месеца на годината там са настанени 9780 чужденци. Пикът е бил през юли - 1869 души, което е рекорд за агенцията. Очаква се бежанската вълна да се засили.