Храна има, но как да стигнем до нея

Пандемията от коронавирус вече накара някои държави да ограничат износа си на жито и ориз. Експертите твърдят, че има достатъчно количества за цял свят, но транспортът остава проблем, пише "Дойче веле“.

След като коронавирусът остави в изолация почти една трета от населението в света, нарасна загрижеността относно сигурността на снабдяването и производството на храна. Паническото купуване на хигиенни материали като тоалетна хартия и дезинфектанти стана факт в почти всяка засегната от COVID-19 държава, а снимките с празни рафтове по супермаркетите станаха обичайно явление.

Успоредно със страха, който кара хората да пазаруват неконтролируемо, расте и загрижеността, че някои правителства може да ограничат износа на храни, за да осигурят необходимите количества за собственото си население. Освен това възниква и проблемът с транспорта.

Според Пин Зибел – икономист в Националната банка на Австралия, хората се безпокоят.

Ако големите износители решат да запазят добива от пшеница за себе си, това може да предизвика паника, въпреки че светът е добре снабден с храна, смята той.

Виетнам – третият най-голям износител на ориз в света, и Казахстан – девети износител на пшеница, вече ограничиха износа с цел задоволяване на вътрешните нужди на населението си. Индия, която е най-големият световен износител на ориз, е изолирана напълно, което затвори няколко логистични канала.

Сдружението на производителите на олио настояват за намаляване износа на слънчоглед, а производството на палмово масло в Малайзия намаля.

Държавите – износители вече имат проблем. Ирак заяви, че са му необходими 1 милион тона пшеница и 250 000 тона ориз за стратегически запас.

Всичко това предизвиква загриженост сред търговците на земеделска продукция от нарушаване на снабдяването с храна.

Световното производство на ориз и жито – най-продаваните селскостопански култури, беше планирано да достигне рекордните 1,26 милиарда това тази година. Това количество надхвърля потреблението на тези продукти и ще доведе до 469 милиона тона излишък, прогнозира американската агенция по земеделие. Разбира се, тези разчети са правени при условия на нормално снабдяване от производителите до потребителите.

Вече се забелязва ръст на цените на ориза заради очакваните транспортни ограничения.

Според търговец на ориз от Сингапур, въпросът е свързан основно с логистиката. Виетнам спря износът, Индия е в изолация, а Тайланд може да обяви също подобни мерки.

Цената за тон ориз в Тайланд се изкачи до най-високите нива от август 2013 г. и достигна 492 долара. Това разбира се е твърде малко в сравнение със сумата от 1 000 долара за тон по време на финансовата криза през 2008 г.

Търговците не очакват повторение на този сценарий, тъй като в света има достатъчно запаси, особено в Индия. Очаква се запасите от ориз тази година да надхвърлят 180 милиона това, което е увеличение от 28 % в сравнение с 2015 – 2016 г. Тези запаси, обаче, не са разпределени поравно, защото само Китай и Индия имат 153 милиона тона резерви.

Това означава, че големи вносители на ориз, особено в Азия и Африка, ще имат проблеми, ако продължат транспортните затруднения.

Вносителите на жито в Азия, между които и най-големият вносител в света Индонезия, разполагат със запаси до юни.

Засега няма вносители на жито, които да бързат да увеличат запасите си повече от необходимото за вътрешното потребление в страната, но на борсите вече растат цените на акциите за следващата реколта от пшеница.