Кога ще приключи пандемията? Всичко зависи от няколко фактора

Животът в редица държави бавно се връща обратно към нормалното. Но пътят до края на пандемията все още не е извървян. Всичко зависи от няколко фактора, сред които развитието на мутациите и темпа на ваксинации.

Вече близо година се обсъжда въпросът кога ще приключи пандемията. Доскоро отговорите бяха твърде абстрактни и неточни, но в Германия това се променя. Водещи вирусолози започнаха да говорят, че ни очаква "добро лято". Все пак броят на заразените намалява, а на ваксинираните устойчиво нараства. Задава ли се най-сетне краят на рестрикциите?

В САЩ експертите също са оптимистични. Водещият вирусолог Антъни Фаучи, който съветва и Белия дом, заяви пред "Вашингтон Пост": "Пандемията от COVID-19 ще приключи. Ако успеем да ваксинираме около 70% от хората в САЩ до есента, ще излезем от стадия на епидемията и ще навлезем в стадия, в който ще можем да я контролираме".

Но въпросът не е толкова лесен. Краят на пандемията зависи от множество фактори, някои от които трудно се поддават на влияние.

Учените първоначално говореха, че 60 до 70% от хората трябва да са защитени, за да настъпи т.нар. стаден имунитет. Междувременно обаче се установи, че коронавирусът е по-силно заразен, отколкото се предполагаше. Затова преобладаващото научно мнение гласи, че е необходимо близо 80% от хората да са ваксинирани, за да настъпи краят на пандемията.

Освен това междувременно се появиха редица мутации на коронавируса – във Великобритания, Бразилия, Индия и Южна Африка, които създават допълнителна несигурност. Учените предполагат, че тези мутации се разпространяват поне с 30% по-бързо от първоначалния вариант. Затова може да се окаже необходимо близо 90% от хората да са ваксинирани, за да има стаден имунитет.

Може да се окаже освен това, че при някои от мутациите ваксините не действат достатъчно ефикасно – такива съмнения съществуват по отношение на южноафриканския вариант. Векторните ваксини, каквато е "АстраЗенека", показват ефективност от едва 10 до 57% срещу този вариант. При някои от РНК-ваксините, например тази на "Пфайзер", се забелязват по-обнадеждаващи резултати.

Има и недостатъчно изяснени въпроси – например доколко ваксините защитават от по-нататъшно предаване на инфекциите. Резултатите от изследванията, проведени от производителите на ваксини показват, че в зависимост от вида ваксина, инфекциите от ваксинирани хора се предават от 67 до 94% по-рядко.

Друг фактор, който влияе върху продължителността на пандемията, е процентът на ваксинираните в отделните държави, който все още доста се различава. В някои случаи дори да са налични достатъчно ваксини, има хора, които отказват да се имунизират. Към тях спадат и такива, за които СЗО засега не препоръчва имунизиране – например бременни жени, деца или хора, които са склонни към алергични реакции.

В САЩ се вижда как имунизационната кампания постепенно се забавя. От средата на април количествата използвани ваксини намаляват. Затова някои щати се опитват да мотивират хората с допълнителни стимули и подаръци. От март насам броят на ваксинираните в Израел също нараства твърде бавно. И в Германия отчитат, че може да се стигне до стагниране.

Според проучване на института "Роберт Кох", готовността за ваксиниране зависи и от това кой вид препарат е наличен. Скептицизмът спрямо векторната ваксина на "АстраЗенека" например е значително по-висок, отколкото към препарата на "Пфайзер".

Отскоро се заговори и за това, че ваксинацията навярно ще трябва да се актуализира с т.нар. бустерни дози след около 6 месеца, тъй като се предполага, че действието на сега допуснатите препарати е временно.