Конклавът на кардиналите за избор на нов папа ще се събере на 18 април

Колегията на кардиналите реши Конклавът да се събере на 18 април, за да избере нов папа, бе съобщено официално днес. Говорителят на Ватикана Хоакин Наваро-Валс заяви, че кардиналите, които днес за трети път се събраха във Ватикана, са прочели завещанието на покойния папа Йоан-Павел Втори, написано на полски език. Първата част от документа е написана година след възкачването на Светия отец на папския престол. Съдържанието на завещанието ще бъде оповестено утре, посочи той.
Очакваше се днес да бъде оповестено името на 118-ия кардинал, който е трябвало да се включи в конклава по таен избор на покойния папа. Предполага се, че кардиналът, "пазен в сърцето" от Светия отец, е от държава, където католическата църква търпи репресии. Говорителят обаче каза, че папа Йоан-Павел Втори не е съобщил името му.
Процедурата за избор на нов папа:
Римският папа се избира от конклав - събрание на кардиналите. Процедурата датира от 1241 г. Тогава, след смъртта на папа Григорий Девети, кардиналите дълго не могат да вземат решение кой да бъде следващият папа. Сенаторът на Рим Матео Орсини заповядва кардиналите да бъдат затворени в двореца Септима Севера и да не излизат оттам, докато не изберат нов папа. С известни промени правилата, изработени тогава, важат и днес. Колегията на кардиналите се назначава от папата и няма точно определен брой. Решение за избора на нов папа взимат кардиналите, които не са навършили 80 години. С назначаването на 28 септември 2003 г. на 31 нови кардинали сега Светата кардиналска колегия наброява 195 души, от които 117 са под 80 години. От тях 58 са европейци, 14 - северноамериканци, 22 - латиноамериканци, 12 - африканци, 11 - азиатци и двама са от Океания. Членовете на конклава заседават в Сикстинската капела и не я напускат, докато не приключи изборът. Гласува се докато един от кандидатите не набере две трети плюс един от гласовете. След всяко гласуване бюлетините се изгарят. Наблюдателите отвън чакат да се появи пушек от комина на капелата. Ако няма резултат, към бюлетините се добавя специален черен прах и димът става черен, което означава, че изборът продължава. Белият пушек означава, че е избран нов папа. Упълномощен кардинал обявява: "Habemus Papam" и новоизбраният глава на Римокатолическата църква се появява да приветства вярващите. След избора следва церемонията на интронизацията - върху главата на папата се поставя тиарата, тържествената папска корона на три етажа, символ на папската власт на три континента: Европа, Азия и Африка. След това Светият отец бива отнасян на специален трон-лектика, до параклиса, в който отслужва първата литургия. Единствен в папската история, който се е отказал от този тържествен ритуал, е папа Йоан Павел Втори. Папата се избира пожизнено. Възможност за оттегляне обаче е предвидена в Кодекса на каноническото право. Там се казва: "Ако Римският първосвещеник се откаже от поста си, оставката му, за да бъде законна, трябва да е израз на свободна воля и да е в писмена форма, без да е необходимо да бъде приета от някого. Самият Йоан Павел Втори в апостолическото послание от 1996 г. "Към Божието паство по света" заявява: "Постановявам, че разпоредбите, отнасящи се до всичко онова, което предхожда избора на Римския първосвещеник и е свързано със самата процедура по избирането му, трябва да се спазва изцяло, дори и когато освобождаването на апостолическия престол е станало вследствие на отказ от страна на Светия отец...". Следователно, в правен аспект, оставката на папата е възможна. В исторически план най-известна е оставката на Селестин Пети през 1294 г. Той бил избран на папския престол, когато бил над 80-годишен. Почувствал се неспособен да се справи с управлението на църковните дела, и смятайки, че ролята му на папа противоречи на призванието му на отшелник, той се оттеглил доброволно. Понтий Пети, Силвестър Трети и Бенедикт Девети също са се отказали от папския престол, но те по-скоро са били принудени от политическите си противници.